Брейдън се изсмя на диалекта, използван от Син.
- Братко, слушай какво ти казвам и ако срещнем някого, когото не познаваме, дръж си устата затворена. По-вероятно е диалектът да те издаде, отколкото краката.
Брат му го изгледа свирепо.
- Не ща да чуя нито дума повече за краката ми. Сигурен съм, че до утре вечер ще са приемливи дори за теб.
- Да се надяваме. Защото както стоят нещата сега, не знам кой от двама ви пръв ще ни докара до бесилото.
Син хвърли любопитен поглед към краката на Маги.
- М-да, но между нас двамата несъмнено предпочитам нейните крака.
Брейдън се усмихна похотливо, като също ги огледа и се зачуди колко ще трябва да чака, преди да им се наслади напълно.
Маги се изправи на крака и се изчерви.
- Ще спрете ли най-сетне? Има ли дори минута, в която мъжете не мислят за жени?
- Да - отвърна Брейдън с усмивка. - Обикновено е в минутата и половина, в която се храним. Тя поклати глава.
- А Локлан се чудеше защо избрах този начин да стигна до войните му.
Преди Брейдън да успее да отговори, в общата спатия от другата страна на двора се отвори врата.
Маги ахна и се скри в сенките. Мъжете бързо я последваха.
Пеги не им обърна никакво внимание. Тя пресече двора до параклиса и изчезна вътре.
- На косъм - прошепна Маги. - Най-добре да потегляме, преди някой да ни види.
Брейдън кимна сериозно и ги поведе през малката странична порта, която Фъргъс беше използвал по-рано през деня.
Преминаха бързо покритото с пирен бърдо зад черквата и навлязоха в гъстата гора, която отделяше земите на МакАлистър и МакДъглас. Никой не проговори, докато се отдалечаваха все повече от всеки, който би поискал да ги спре.
Почти два часа по-късно и дълго след като бяха навлезли зад щита на гъстите, тъмни дървета, Маги се осмели да проговори.
- Мислите ли, че има вероятност да успеем да убедим Роби МакДъглас да промени мнението си относно враждата? - попита тя двамата мъже.
- Никаква - отвърнаха те почти едновременно. Веждите й се свиха в дълбока гримаса.
- Тогава защо се съгласихте да дойдете? Брейдън я погледна мрачно. Страхуваше се
от този въпрос и въпреки че знаеше, че навярно е по-добре да излъже, сърцето му не позволи да бъде нечестен с нея. Маги вероятно беше един-
ствената жена, която никога не беше лъгал и поради някаква причина искаше да си остане така.
- Защото - каза той, - ако не успееш, знам как да спра враждата веднъж завинаги.
- И как по-точно?
- Планирам да убия Роби МакДъглас.
Тя се препъна при тези думи, след това спря рязко на място с отворена уста.
- Не, не може да говориш сериозно.
- Разбира се, че говоря сериозно - отвърна Брейдън. - Искаш да се сложи край на враждата и това е единственият сигурен начин, който знам.
Маги усети как в очите й напират сълзи. Как е могъл?
А през цялото това време мислеше, че отива с нея, само за да я пази.
"Глупачка такава, помисли си ядно. Трябваше да се сетиш, че не го прави заради теб. Наистина ли си мислиш, че го е грижа дали си жива или мъртва?"
Но не можеше да го изрече гласно. Вместо това прошепна:
- Мислех, че постъпваш рицарски. Каза, че не можеш да ме оставиш да ида сама.
- Маги, чуй ме. Единствената причина, поради която изобщо ти позволявам да дойдеш с мен, е, че те познавам достатъчно добре и знам, че и без това щеше да тръгнеш след нас. Така поне мога да те наглеждам. Повярвай ми, понаучих някои неща за теб, докато растеше.
- И аз научих доста неща за теб, Брейдън МакАлистър, повечето от които ме оставиха обляна в сълзи. Но при всички мъчителни уроци
никога не съм мислила, че един ден ще те видя как тръгваш да убиваш някого.
Думите й жегнаха съвестта му. Брейдън нямаше намерение да убива МакДъглас като престъпник. Щеше да е честен двубой. Но когато напуснеше земите му, враждата щеше да е приключила.
По един или друг начин.
- Ако се отвращаваш да свършиш, каквото трябва, жено, предлагам ти да се скриеш у дома на сигурно.
Тя се обърна към Син в безсилието си.
- Би ли го вразумил, моля?
- Защо? - попита Син.- Един път и аз да съм напълно съгласен с него. Мислех, че за теб животът на МакДъглас е нищожен в сравнение с този на семейството ти.
Маги се ужаси.
- Значи просто ще идеш при него и ще му прережеш гърлото, наистина ли?
Тъмният поглед на Син беше безизразен.
- И по-лоши неща съм правил в живота си. Брейдън трепна от тона му, защото знаеше
много добре какви неща бе вършил брат му. Той го потупа по гърба.
- Маги - тихо й каза Брейдън, - ще направя нещо, макар да знам, че е глупаво. Ще ти дам време да говориш с Роби МакДъглас. Ако успееш, да се пролива повече кръв би било излишно. Но ако не...