Гневът потъмни очите й.
- Благодаря ти, че направи тази добавка — заяви тя с язвително подражание на обичайния
тон на Син. - Да видим дали съм разбрала правилно. В момента на раменете ми тежат животите на нашия господар, брат ви Юън и четиримата ми живи братя, както и надеждите на всички жени от нашия клан и този на МакДъглас, а сега и самият живот на Роби МакДъглас е в моите ръце. Пропуснах ли нещо?
- Има още някои неща - добави Син сухо. - Ако не успееш, сигурно ще те убият заедно с мен и Брейдън. Ако МакДъглас убие Брейдън, сигурен съм, че Локлан ще посвети остатъка от живота си на премахването на всички МакДъгласови от лицето на земята. Ако аз умра, крал Хенри също ще се подразни и тъй като той не изпитва особено топли чувства към шотландците, но пък изпитва такива към мен, не се знае как може да отвърне на удара. Доколкото познавам краля, няма да е никак приятно.
Брейдън се прокашля.
- И тук вероятно е добре да спомена, че Син е сред главните съветници на краля и близък негов приятел.
Маги завъртя очи към небето.
- Милостива божия майко - промърмори тя. — Как успяхте да ме направите отговорна за война между две нации?
- Да, но само ако не успееш.
Маги изправи рамене и тръгна напред през гората.
- Добре тогава. Непременно ще успея. - А под нос добави: - Надявам се.
Когато най-сетне спряха за през нощта, пълната луна бе високо над
главите им. По земята се носеше гъста, призрачна мъгла, докато навсякъде около тях играеше и се менеше хладната бяла светлина, струяща през дърветата и храстите под странни ъгли. Брейдън вдиша дълбоко и се наслади на чистия въздух с лек дъх на пирен и бор.
Беше от онези нощи, в които излизат феи и други вълшебни създания, а по-земните същества я използват за тихи, необезпокоявани прегръдки.
Беше и от онези нощи, в една, от които преди години Брейдън беше докарал малката Маги до бесни писъци от уплаха.
Той се усмихна при този спомен.
Маги беше на не повече от десет и една нощ тръгна с него и Ангъс, когато двете момчета се измъкнаха от малката й къщичка, за да търсят драконово съкровище. Намериха обаче едно червенокосо дяволче, което щеше да ги издаде, ако не й позволяха да дойде с тях.
Като по-умни й казаха, че може да дойде, само ако върви с тяхното темпо.
Ангъс я водеше бавно, докато Брейдън изтича напред под предлога, че ще гледа за тролове и феи. Като се скри от поглед, той се преви, за да изскочи зад нищо неподозиращата Маги.
Тъкмо наближаваха пещерата, към която бяха тръгнали, когато Брейдън я ръгна и извика.
Уплашена до смърт, тя запищя като -прокобница, събори го с бърз ритник в слабините и избяга вкъщи, като през целия път крещеше и махаше ръце над главата си.
И до ден днешен той се кълнеше, че още усеща болката от ритника. Но колко смешна беше тя, хукнала през гората с крясъци, че драконът я гони.
Зачуди се дали Маги си спомня случката. Дори да беше така, тази нощ не даваше знак за това. Просто изглеждаше изтощена и очите й се затваряха.
Мълчаливо се настаниха до едно тясно поточе на малка поляна с трева и пирен. Брейдън подаде вързопа на Маги, а Син отиде да събере дърва за огън.
Маги извади сушеното месо, сиренето и меховете бира и направи малка вечеря за всеки от тях.
Когато Син намери достатъчно дърва, Брейдън запали огън, а брат му почисти подметките на черните си кожени ботуши от кал и мокри листа с една пръчка.
- Как мислиш, колко далеч стигнахме? — попита Маги, преди да постави парче сирене.
Син изсумтя.
- Понеже сме на крака, предполагам, че няма и половин левга*.
Брейдън метна шепа сухи листа към брат си.
- По-черногледо може ли?
- Може, но заради дамата се опитвам да се държа прилично.
Най-лошото бе, че Брейдън знаеше, че брат му говори истината. И Бог да им е на помощ, ако Син дадеше пълна свобода на хапливия си език. Можеше да накара и Йов да скочи от някоя скала.
Брейдън предпочете да не обръща внимание на брат си и отговори на въпроса на Маги.
- Сигурен съм, че сме минали няколко левги. Последният път за колко време стигна до лейди МакДъглас?
Тя се поколеба, сякаш мълчаливо обмисляше нещо.
- Четири дни - отговори най-накрая.
- Четири дни? - Син изруга. - Защо никой не ми каза, преди да тръгнем? Никой от вас ли не е чувал за коне?
Брейдън поклати глава - този гняв беше типичен за брат му. Сложи още едно дърво в огъня, след това се изправи и отиде да седне до Маги.
- Само те закача.
- Как ли пък не! Ако Бог искаше да вървим пеш, щеше да направи конете по-дребни.
Стъписан от логиката му, Брейдън се намръщи.
- В това няма никакъв смисъл.
- Ами ако не бях толкова уморен от върве-