Какво трябваше да стори, за да го накара да я види като жена? И по-точно, да я види като единствената жена за него? Не искаше да е поредната женска от дълга върволица женски, искаше да е единствена.
Да, искаше да укроти дивия вятър.Да докосне сърцето му там, където друга жена не бе стигала.
Но това бе невъзможно.
Дори ако се осмелеше да бъде дръзка с него, ужасяваше се от мисълта, че може да й откаже. Как после ще го погледне, ако той я отблъсне или по-зле, ако се изсмее на жалките й опити?
О, Маги, каква полза? Помниш какво стана последния път, когато се опита да го впечатлиш.
Мислите й се върнаха в деня, когато стана на четиринайсет. Беше се облякла особено внимателно за сутрешната служба, защото на този ден за пръв път в живота си се почувства наистина жена.
И знаеше, че Брейдън ще бъде в църквата.
Докато се мъчеше да се облече непрестанно си повтаряше, че това ще е денят, в който Брейдън най-сетне ще я забележи. Още щом я зърне в най-хубавите й дрехи, ще разбере, че най-сетне е пораснала и че е единствената жена, която ще желае. Единствената, която ще обича.
Тя дори си представяше как той ще падне на едно коляно пред целия клан и ще се закълне във вечна, безсмъртна любов към нея, докато всички момичета, които я бяха обиждали, щяха да гледат със завист. След това двамата щяха да заминат заедно с конете си и да заживеят щастливо.
Убедена в успеха си, Маги грижливо уви косата си около главата и сложи най-хубавата рокля и наметало на майка си. Е, да, жълтата рокля й беше малко голяма и твърде зряла за нея, но в очите й беше красива и я караше да се чувства женствена. Сложи дори специални обувки с токове, за които беше платила на обущаря две дузини яйца.
Когато се качи при братята си в каруцата, с която отиваха в църквата, те се намръщиха при вида на дрехите й, но не казаха нищо.
Нямаше и нужда. Другите момчета от клана
казаха предостатъчно.
- Гледайте - посочи Дейвис още щом тя пристигна в църквата и слезе от каруцата. - Хилаво петнисто пиле с кльощав пилешки врат, облечено в чувал за зърно с три размера по-голям.
Останалите подхванаха „Кът, кът" и до ден-днешен презрението им отекваше в душата й.
Подгониха я обратно до каруцата, където братята й се намесиха и ги разгониха, но вредата вече беше сторена. Красивата й коса беше паднала около раменете и един от токовете й се беше счупил. Роклята на майка й беше изцапана, а наметалото - скъсано.
В онзи момент тя се мразеше. Мразеше как изглежда и мразеше факта, че майка й не беше там да й помогне да се нагласи по-добре. Да прилича повече на дама.
Единственото хубаво нещо в този ден беше отсъствието на Брейдън. Поне не беше станал свидетел на унижението й.
Не, Брейдън никога не би я харесал. Особено след като единствената красива част от тялото й, косата, я нямаше. Въздъхна със съжаление и преглътна сълзите, които напираха в очите й. Брейдън наблюдаваше Маги. Нещо я тревожеше и сърцето му се късаше за всичко, което бе изстрадала в младия си живот.
Винаги е била силна. Още си спомняше как изглеждаше тя, когато погребаха баща й. Беше най-студеният ден на зимата, а тя стоеше там с пълни със сълзи очи, докато леденият вятър пронизваше опечалените, но нито една сълза не падна. Ангъс беше толкова разтърсен, че едва
вървеше. Тъкмо Маги помогна на братята си да се върнат у дома. Маги се погрижи за тях.
Брейдън отиде да поднесе съболезнованията си и когато заобиколи малката им къща, я намери свита на две от мъка. Но още щом го видя, тя се изправи, изтри сълзите си и се овладя със сила на волята, която и до днес го удивяваше.
Божичко, какъв тежък живот бе имала. Братята й и повечето момчета от клана безмилостно я закачаха и тормозеха. Баща й порицаваше всичко, което тя правеше, за да го зарадва.
И въпреки това тя бе най-отдадената и добросърдечна жена, която познаваше.
Без да се замисли, той протегна ръка и нежно погали косата й. Копринените, червеникаво-кафяви кичури милваха пръстите му и възбуждаха глада му за нея.
Нея ли искаш или просто имаш нужда от жена?
За пръв път в живота си Брейдън се поколеба.
Никога преди не беше мислил за това, но и не се беше налагало досега. Винаги жените идваха при него, търсеха го и безрезервно му предлагаха телата си.
Но Маги беше различна. Не го беше преследвала. Напротив, винаги се беше отдръпвала, почти като от страх.
Тази вечер това го притесняваше.
Той се наведе напред и вдъхна цветния аромат на косата й, оставяйки да го залее и да завладее сетивата му. Бе сладка и успокояваща като топъл летен повей.
Брейдън се остави на импулсите си и плъз-
на ръка от косата й надолу по ръката и се сгуши още по-близо до топлината й.