Очите на Маги рязко се отвориха. Ръката му не беше ли... Да, беше! Ръката му се плъзгаше надолу по бедрото й, докато той вдъхваше косата й. Редно ли е да прави така? Не, жено, знаеш, че не е. Трябва да си омъжена за някой, за да му позволиш да ти души косата и да те опипва.
Да, но докосването му беше приятно. Даже чудесно. Маги!
Разкъсана между желанието си да го остави да прави, каквото е решил, и съзнанието, че това е нередно, Маги се прокашля.
- Брейдън, дръж се прилично.
- Държа се - измърка той до ухото й. Видя ли? заяви съзнанието й. Каза, че се
държи прилично.
Но тя не вярваше на нито един от двамата. Не им вярваше и за миг.
- Не - заяви тя, забелязвайки, че гласът й звучи особено. - Опипваш ме.
- Само малко те опипвам.
О, той нямаше срам! Малко опипване значи!
Ако не го спреше сега, кой знае до какво можеше да се стигне...
Всъщност тя знаеше точно до какво ще се стигне, и въпреки че сърцето й го искаше, разумът й съзнаваше колко тежки ще са последиците от такова нещо. Нямаше да се превърне в поредното му завоевание. Независимо от чув-
ствата си към него, нямаше да се остави да я използва.
С единствената мисъл да се спаси, тя сграбчи здраво ръката му и я премести върху стомаха си, точно под гърдите, за да я държи неподвижна.
- Така значи - прошепна Брейдън в ухото й с дрезгав, дълбок глас. - Тук ме искаш, нали?
Премести ръката си съвсем малко нагоре и обхвана превързаната й гърда с длан.
Маги остана без дъх, когато през нея се втурна мощна вълна от желание. В центъра на тялото й се появи непозната болка и трябваше да впрегне всички сили, за да не простене.
- Брейдън! - задавено го смъмри тя. — Не бива да правиш така.
- Не бива ли? - попита той и потърка лице в косата й.
Тя затвори очи, докато дъхът му я гъделичкаше по тила. Беше толкова приятно и точно в този миг тя толкова силно искаше той да я целуне, че трябваше да вложи цялата си воля, за да не потърси устните му.
- Брейдън - опита отново тя, - ако не ме пуснеш, кълна се, че ще спя със Син.
Той замръзна при тези думи. След това се разсмя.
- Какво смешно има? - намръщи се тя.
- Брат ми по-скоро ще се скопи, отколкото да легне с шотландка.
- Ох, ама си и ти - сгълча го тя и се претьрколи по гръб, за да изгледа ядно и него, и красивата му трапчинка. - Нямах това предвид и ти много добре го знаеш. Ужасен си. Зъл. Не-
поправим!
Усмивката му стана по-широка и тъмният глад в очите му не й убягна.
- Всъщност са ми казвали, че съм доста добър. Особено ако става дума за...
Маги сложи ръка върху устните му да заглуши края на това изречение.
- Чух достатъчно. И няма да те оставя да ме обладаеш тук в гората подобно на някаква блудница. Аз съм добро, почтено момиче и смятам да си остана такова.
И тогава се случи нещо ужасно. Тя осъзна колко меки са устните му под пръстите й. След това си спомни усещането за тези меки устни, докато целуваха нейните.
Рай. Целувката му беше истински рай.
Сепната от тази мисъл и от факта, че волята й започва да поддава, тя отдръпна ръката си и сви пръстите в юмрук.
По челюстта му заигра мускул, докато я гледаше. Свали очи върху устните й и тя прочете дилемата, изписана върху лицето му.
Най-сетне той въздъхна и се отдръпна.
Маги си пое дълбоко въздух, облекчена, когато той се настани няколко сантиметра встрани от нея.
- Кажи ми - попита тихо той, - как успя да минеш цялото това разстояние първия път съвсем сама?
Какъв странен въпрос. Защо ще...
Тя се спря при тази мисъл, защото забеляза една част от тялото му, която беше доста по-голяма, в сравнение с преди. Лицето й пламна.
Той се опитваше да се разсее и освен ако не искаше да влоши нещата, тя трябваше да направи каквото може, за да му помогне.
- Тогава яздих - помърмори под нос, за да не чуе Син.
Брейдън се засмя тихо.
- Яздих през деня, а първата нощ отседнах при братовчед си. После, когато стигнах земите на МакДъглас, яздих по пътищата и плащах за настаняване.
- И ти отне четири дни? - попита той.
Маги се изчерви отново, като си спомни думите си от по-рано за това колко дълго е било пътуването.
- Не, само два дни. Предполагам, че ще ни трябват четири пеша.
Маги хвърли уплашен поглед към Син.
- Не исках да казвам на Син как съм пътувала, за да не го ядосам още повече, задето сега вървим пеша.
- Много си умна за годините си. Брейдън се наведе леко напред и отново
прокара пръсти през косата й.
- Знаеш ли, че косата ти е мека като коприна? Не отново! Ако това продължеше, тя щеше
да бъде безнадеждно изгубена.
Маги прехапа устна, стана й приятно от комплимента му.