- Не - прошепна тя. - Никога не съм докосвала коприна.
Очите му отново потъмняха, когато приближи глава до нейната.
- Много ми се иска да те увия в коприна -
довери й той на ухо, като с това изпрати хиляди тръпки по гръбнака й. - Да, в тъмнозелен чаршаф, на който ще изпъква млечната ти кожа и светлите кичури в косата ти. Повярвай ми, няма нищо по-чувствено от коприна, плъзгаща се по голото ти тяло. - Брейдън!
В усмивката му нямаше и капка разкаяние. Маги поклати глава.
- Не можеш да се сдържиш, нали?
- За какво да се сдържа?
- Да не флиртуваш с всяка жена, която срещнеш.
- Кой казва, че флиртувам?
- Аз казвам, защото знам, че ако *epa или Адена бяха тук сега, щеше да изчезнеш с някоя от тях и хич нямаше да се сетиш за мен.
Той отдръпна глава, сякаш тя го беше зашлевила.
- О, хайде, Маги, не знам кого обиди най-много с това изказване. Наистина ли си мислиш, че бих...
Брейдън се спря, защото се замисли искрено върху думите й. И в този миг научи нещо за себе си, което не му хареса.
Тя беше права. Не можеше дори да предположи колко пъти е бил с една жена и друга, по-привлекателна от нея, беше „отвличала вниманието му".
- Та какво казваше? - попита тя.
- Нищо - отвърна той и отправи поглед към тъмната гора. За пръв път в живота си чувстваше вина за нещо, сторено в миналото.
Маги легна отново на твърдата земя и той я наблюдаваше как се мъчи да се намести, така че да й е удобно.
Без да иска Брейдън се замисли какво ли би направил, ако тук имаше по-привлекателна жена. Дали щеше да хукне след нея при първа възможност и да не обърне повече внимание на Маги? Нима наистина бе толкова повърхностен? Най-болезнената част от всичко това беше, че не знаеше със сигурност дали би го направил, или не.
Наистина беше задник и негодник. И за пръв път в живота си му се искаше да е различен.
Защо не прилича повече на Локлан? Солиден и верен. Или на Юън.
Не, помисли бързо. Не на Юън. Юън бе почти отшелник, а това не прилягаше на Брейдън. Но можеше да прилича на Син. Той бе почтителен и дискретен и жените му се лепяха толкова, колкото и на Брейдън.
Погледът му неволно се върна върху Маги, която лежеше сковано на земята. Тя заслужаваше много повече от негодник като него. Заслужаваше мъж, който може да я обича - и то само нея. Истината бе, че тя имаше нужда от такъв мъж.
А в сърцето си Брейдън съзнаваше, че никога не би могъл да бъде този мъж. Беше неспособен да се отдаде само на една жена. Никога. Прекалено много обичаше свободата си. Прекалено много обичаше жените си.
Затова трябваше да стои далеч от нея. Защото в крайна сметка не можеше да й предложи нищо повече от разбито сърце, а не искаше да
допринася повече мъка в живота й.
И все пак в ума му се носеха мислите за Маги. Мисли за целувката им по-рано. Мекотата на бледата й кожа под дланта му. Звукът на дъха й, шептящ в ухото му.
Още по-лоша бе представата за нея, гола под него, с потъмнели от желание кехлибарени очи, докато го обгръща с цялото си тяло и насърчава бедрата му с ръце, а той потъва дълбоко в нея.
Желанието му за нея бе достатъчно да го подлуди. Никога преди не беше чувствал толкова силна, мамеща необходимост да разбере точно как изглежда страстта на дадена
жена. Но с Маги искаше да знае. Не, това бе почти потребност да разбере дали е така пламенна и страстна и без дрехи, както с тях.
Като се наведе съвсем малко напред, Брейдън затвори очи и вдъхна сладкия, женствен аромат на косата й и закопня да проследи с пръсти млечната кожа на бузата й.
Твърде добре си спомняше страстта й. Вкусът на дъха й, смесен с неговия, докато той разграбваше устата й и покоряваше девствените й устни.
В този момент не искаше нищо повече от това да покори и останалата част от нея и да я обяви за своя.
Тялото му се размърда бясно при тази мисъл.
Но да, тя бе девойка, която се опитва бавно. Бликнала от жизненост скъпоценност, която искаше да изследва със седмици.
Погледът му премина по дължината на тя-
лото й, увито в наметалото. Само няколко парчета плат разделяха телата им. Разделяха го от онази нейна част, за която жадуваше най-силно.
Би било толкова лесно да вдигне крайчеца на наметалото и да се зарови дълбоко в нея. Да слуша стоновете й на наслада, докато я учи на най-стария, най-интимния танц, който можеха да споделят мъжът и жената.
Защо никога досега не я бе забелязвал, през всичките тези години? От какво е бил така заслепен?
Поривът на убежденията й не можеше да се опише с думи. Никога не бе срещал такава жена и въпреки това във всичките му спомени нямаше време, в което да не я е познавал.
- Знаеш ли, цветенце, можеше и да си на сигурно в леглото си тази нощ.