- Да - прошепна тя, взряна в огъня пред себе си, - можеше. Но това няма да помогне да се спрат убийствата. Всичко бих дала, за да се прекрати тази вражда.
- Освен да ми позволиш да убия Роби МакДъглас.
Тя притихна, разсъждавайки над думите му.
- Може би те съдих твърде строго - прошепна накрая. - Може би трябва да го мразя заради смъртта на братята ми. Ако не беше той и кръвожадността му, те щяха да са още живи. Но някъде дълбоко у него трябва да има частица, която желае всичко това да свърши толкова силно, колкото и ние. След пет години борби трябва да се уморил, нали? Ти не се ли умори?
Той не отговори.
- Брейдън?
- Мисля.
Тя се обърна, за да го погледне с невярващо лице.
- Нима още искаш да се биеш?
- Има си предимствата.
Гняв се разгоря в очите й и тя изръмжа гърлено, след което го блъсна по рамото. Брейдън се разсмя и се престори, че се боричка с нея.
- Да ида ли да се разходя? - прекъсна играта им гласът на Син.
- Не – побърза да отговори Маги и се дръпна. - Само се опитвам да убия брат ти.
- Чаровен както винаги , а Брейдън?
- Дръж си езика, Син.
- С радост, но с моя късмет, някоя от вашите огромни шотландски буболечки ще кацне върху него. Освен това ръката ми става мокра и шуплеста, като го държа.
Брейдън завъртя очи, като му се искаше да има нещо, което да запрати по Син.
Маги се засмя тихо.
- Лека нощ, Брейдън. - каза тя, като легна в предишната си поза.
- Лека нощ, цветенце – прошепна той.
Но вътре в себе си знаеше, че нощ без нейната целувка, не може да бъде добра.
Няколко часа по-късно Маги се събуди рязко и намери ръцете на Брейдън обвити покровителствено около нея. По някое време през нощта се бяха приближили още повече и сега тя лежеше обгърната от него до огъня.
В центъра на тялото й туптеше особена, непозната нужда и тя се наслаждаваше на странното усещане на мъжественото му бедро, притиснато между нейните. О, но това
бе дяволско лошо чувство! Усещане, което бе сигурна, че една млада жена не бива да изпитва с мъж, който не й е съпруг.
Отначало не разбра какво я е събудило, докато не осъзна, че Син е точно зад тях.
Той се наведе и внимателно побутна Брейдън, за да го събуди.
Маги бързо затвори очи и се направи, че спи.
- Ти си наред, малкия – прошепна Син.
Тя усети как Брейдън се сковава, като се събуди, и се зачуди дали и той като нея бе потресен от позата им.
Той внимателно се освободи от тялото й и за нейно удивление сложи сгънато наметало под главата й, за да не е на земята. Нежността на този жест я трогна дълбоко.
Двамата мъже стояха над нея и тя усещаше погледите им върху себе си. Беше й неудобно от вниманието им и понечи да каже нещо, но по някаква причина се възпря да издаде, че вече не спи.
- Не мога да повярвам, че си е отрязала косата – прошепна Брейдън.
- Безспорно е необикновена.
- Да. Не съм срещал друга като нея.
- Мнозина биха я нарекли мъжкарана.
Брейдън изсумтя.
- А аз бих ги нарекъл глупаци. Нищо мъжко няма в нея.
Син не отговори, но Маги чуваше как си
прави легло от другата страна на огъня.
След няколко минути някой сложи още едно наметало върху нея. Маги открехна очи и видя как Брейдън се изправя и застава пред нея. Наведе се и внимателно прокара ръка през косата й, след това придърпа наметалото до брадичката й.
Добротата му я трогна толкова дълбоко, че за миг тя остана без дъх.
- Брейдън, ще застанеш ли на поста или смяташ още да я поглезиш?
Брейдън се обърна и погледна брат си.
- Малко глезене няма да й е излишно, според мен.
И с това си тръгна.
Когато останаха сами и Брейдън зае поста си далеч от тях, Син я заговори:
- Знам, че си будна.
Маги припърха с клепачи и отвори очи, срещайки черния му поглед от другата страна на огъня.
- Предполагам, че и Брейдън разбра.
- Не, ако знаеше, никога нямаше да говори свободно за теб.
Тя се намръщи.
- Тогава откъде знаеш?
- Интуиция, наблюдение - отвърна Син тихо. - Неща, които трябваше да развия, за да оцелея. Брейдън далеч не е толкова подозрителен.
Думите му я объркаха. Защо ще каже такова нещо?
- Мен ли подозираш?
Суровият му поглед я смрази до пръстите
на краката.
- Жено, подозирам всекиго, който действа безкористно. През целия си живот съм срещнал една шепа хора, които са били наистина добри към другите. Почти всички останали помагат само когато знаят, че ще имат някаква полза.
Още по-объркана от преди, тя надигна глава и се взря в него.
- Мислиш, че искам нещо от Брейдън ли?
- Убеден съм.
- И какво по-точно?
- Искаш него.
Шокирана от думите му, Маги отвори уста да възрази.