- Не отричай - спря я той, преди да е започнала. - Виждам го в очите ти всеки път, когато го погледнеш.
Маги хвърли поглед към мястото, където седеше Брейдън, в края на гората, и се запита дали чувствата й бяха толкова очевидни и за него. Вътрешно се надяваше, че не е толкова проницателен. Защото ако той знаеше какво чувства тя, значи съзнателно се е правил, че не я забелязва, през всичките тези години, и това я нараняваше дълбоко, до самата й душа.
- Признавам, че го харесвам - започна тя неохотно, — но това не означава, че го искам. Човек може да смята някоя змия за красива, но само глупак ще поиска да я улови.
Син вдигна вежда.
- Това било значи.
Главата започна да я боли от опитите да разбере какво си мисли Син и да разгадае загадъч-
ните му забележки.
- Какво?
- Страхуваш се от Брейдън.
- Да - призна тя. - Не съм глупачка. Брейдън не е мъж, който ще стои до жена си. Ще ме вземе и после ще избяга да се весели с първата девойка, която завърти главата му. Нямам намерение да бъда като майка си, да плача сама в леглото, докато мъжът, когото обичам, е цяла нощ навън с някоя друга.
Син облегна глава на ръката си.
- Имате доста големи очаквания за нашето време, милейди. Повечето жени приемат факта, че мъжете винаги ще търсят други.
- Аз не съм като повечето жени. Той се усмихна и кимна.
- Така е. А сега по-добре заспивай.
Маги затвори очи. Но онова, което видя в тъмнината зад клепачите си, силно я смути. Пазеше два ясни спомена за майка си. В единия я прегръщаше силно и й пееше. Другият беше за една тиха лятна нощ, след като майка й се бе разболяла.
И през онази нощ Маги се опитваше да заспи, но плачът на майка й я събуди. Уплашена от шума, тя се измъкна от леглото и отиде до завесата, която разделяше нейното легло от това на родителите й. Майка й плачеше в ръцете на лелята на Маги.
- Как може да е с нея, докато аз умирам? - ридаеше тя с разкъсваща мъка в гласа, която Маги помнеше до ден днешен. - Можеше поне да почака да ме заровят.
- Зная - успокояваше я лелята. - Мъжете са си такива. Знаеш, че е така.
Майка й умря само няколко часа по-късно. Сама в леглото си, чакайки съпруга си да се върне при нея.
А по-лошото бе, че баща й не се ожени за жената, която беше посетил онази нощ.
- Но Блар, ти знаеш, че те обичам. Ще се грижа за децата ти, ако ми позволиш - умоляваше го Сила пред къщата им една нощ, три месеца след смъртта на майка й.
- Сила, ти си добро момиче, но сега не мога да се оженя за теб. Не и след всичко това. Всеки път, щом те погледна, се сещам за нощта, в която тя умря. Трябваше да съм тук с нея, а не навън с теб. Не мога да понеса тази вина.
- Да - ридаеше Сила. - Не трябваше да си с мен. Изобщо не трябваше да те слушам, като ми разправяше, че знача нещо за теб.
И с тези суми Сила избяга в тъмнината, а баща й влезе в малката им къща.
Погледна Маги, застанала в сенките и по лицето му тя позна - баща й бе разбрал, че е чула всичко. Мина покрай нея, без да каже и дума и отиде да си легне.
Баща й, като Брейдън, беше добър мъж, но все пак мъж. И Маги предпочиташе да умре стара мома, отколкото да бъде на мястото на майка си или на Сила.
Не. Бе мечтала за Брейдън през целия си живот, но вече беше време да се откаже от тези безразсъдни мечти. Брейдън принадлежеше на света, а тя...
Тя принадлежеше само на себе си.
Маги отправи поглед, изпълнен с копнеж към мястото, където седеше Брейдън, на няколко метра от нея.
- Лека нощ, любов моя - прошепна тя. - И сбогом.
Тази нощ я мъчиха сънища с Брейдън. Сънища за сладката му целувка. За ръцете му, които я притискаха към него.
Никога няма да те оставя, цветенце. Искрените му думи караха сърцето й да пее.
Сънува, че двамата имат дом, че наоколо им търчат дечица.
И след това в сънищата й се появиха по-неприлични неща. Неща, които беше дочувала от разговорите на братята си, когато я мислеха за заспала.
О, виждаше как Брейдън смъква дрехите й, гали тялото й и я целува, докато тя не загуби разума си. Усещаше как ръцете му се плъзгат по голата й кожа, обхващат тялото й, а устните му си играят с чувствителната плът на врата й.
- Брейдън - прошепна тя, докато тялото й гореше от потребност, която тя почти не разбираше.
Желаеше го.
И тогава от далечината чу жестокия смях на мъжете от селото й, които се подиграваха на единственото момче, което й бе обърнало внимание през целия й живот.
Мислех, че дори твоите стандарти са по-високи, присмиваха се те на Дейвид.
Маги се събуди с рязко движение, а натрапчивият смях звънтеше в главата й.
Объркана, тя се огледа и видя как Брейдън и Син си шепнат на около метър от нея. Посрещна я миризмата на прясно опечен заек.