С разтреперани ръце, Маги се опита да прогони спомена за съня. За присмеха на момчетата в онзи ден, когато Дейвид й помогна да изпълни една заръка на Ангъс.
Едва навършила седемнайсет, добротата на Дейвид, който понесе тежката й кошница към отец Бийд, я трогна дълбоко, но останалите момчета му се подиграваха.
"Дейви, ако си падаш по кранти, имам една за продан."
Маги запуши уши, за да заличи спомена. В мигове като този се чудеше защо изобщо я е грижа дали мъчителите й ще загинат от меча на МакДъглас. Повечето мъже около нейната възраст бяха заслужили такава съдба заради страданията, които бяха стоварили върху нея през годините.
Но още щом й хрумна тази мисъл, тя се засрами от себе си. Не заслужаваха да умрат заради лошотията си, но честно казано, Маги не би имала нищо против да види камшика да играе по гърбовете им пред всички за наказание.
И в този момент осъзна защо винаги бе обичала Брейдън толкова много. От всички мъже в клана той бе единственият, който никога не й се бе присмивал или подигравал.
Нито веднъж.
- Добре ли си? - попита Брейдън иззад Син, когато я видя да се надига.
Маги кимна и спусна ръце от ушите си.
Особено след като двама от тези тримата бяха Брейдън и Син.
Не се знаеше какво би направил всеки от тях, ако го предизвикат и определено не искаше да научи.
Брейдън й подаде къс от заека.
- Яж и се измий и после тръгваме. Денят е още млад и ни предстои дълго пътуване.
Маги кимна. Нахрани се бързо, след това се усамоти за няколко минути в гъстата гора, за да облекчи нуждите си и се върна при мъжете.
Те вече бяха угасили огъня и грижливо бяха прибрали всичко във вързопите. Маги се просегна за своя, но Брейдън го метна на рамо. Тя се усмихна.
- Оценявам жеста, Брейдън, но ако срещнем хора, сигурно ще им се види странно, че носиш и моя вързоп.
- Права е - съгласи се Син. - Така преобличане го й като момче се обезсмисля.
- Добре тогава - съгласи се Брейдън, но преди да й го върне, прехвърли половината съдържание в своя вързоп. - Няма нужда излишно да се уморяваш. Сърцето на Маги ускори ход от това внимание. Да, лесно беше да обичаш мъж като Брейдън. Добър, внимателен. Да можеше и верността към жените да е сред многобройните му достойнства.
- Добре ли си? - попита Брейдън, като й върна вързопа. - Сякаш нещо те тормози.
"Да тормози ме красавецът, който преследва сънищата и сърцето ми."
- Добре съм - отговори тя и го награди с усмивка. - Просто си мисля за задачата, която ни предстои.
Както и за факта, че когато всичко това свърши, тя щеше да се върне в къщичката си сама, а той щеше да замине да...
Маги не довърши мисълта. Не можеше. Син я погледна многозначително и съчувствено, след което ги поведе през гората към земите на МакДъглас.
Прекараха остатъка от сутринта и по-голямата част от следобеда във вървене. Вместо да спрат за обяд, ядоха комати хляб в движение и
почти не си говориха, придържайки се предимно към старата гора.
Беше средата на следобеда, когато по тила на Маги се появи странно изтръпване и пропълзя по скалпа й. Разтърси я особена тръпка на студ.
Сякаш някой ги наблюдаваше. Тя обърна глава да огледа тъмните дървета и храсти, но не видя нищо. Не чу нищо. И все пак...
Отначало не личеше мъжете да са забелязали нещо странно. Докато Маги не видя напрежението в гърбовете им. Как и двамата вървяха с ръце върху дръжките на мечовете си.
Да, те също го усещаха.
- Брейдън...
- Стивън? - рязко я възпря той и това, повече от всичко останало, потвърди съмненията й. Някой ги наблюдаваше и двамата със Син го знаеха.
- Нищо - отвърна тя, като понижи глас с една октава.
Но не видя и не чу нищо.
Това продължи много дълго и тъкмо бе започнала да си мисли, че въображението й преиграва, когато стигнаха до малко възвишение в гората. Точно когато наближиха едно огромно тисово дърво, иззад него небрежно се показа човек.
Беше едър, широкоплещест мъж, но по-нисък от придружителите й. Влажната му тъмна коса висеше безжизнено около мускулестите рамене, а мръсната му брада покриваше по-голямата част от лицето. Той вдигна рунтавата си
вежда и насочи меч към Син.
- Гледай ти - проговори здравенякът със зъл глас. - Какво си имаме тук?
- Изглежда имаме няколко гълъбчета, готови за скубане - отговори му един мъж зад тях.
Уплашена до смърт, Маги се оглеждаше, докато около тях се събраха десетина мъже. На вид приличаха на крадци и кой знае на какво бяха способни като разберяха, че тримата носят много малко пари.
Син и Брейдън се спогледаха с ужасяваща смесица от очакване и иронична развеселеност, което я накара да потрепери отвътре навън.
Това не беше добре. Не беше никак добре.