Гледай ти - каза Син на Брейдън, подигравайки се на тона и думите на водача. - Какво
имаме тук?
- Прилича ми на глутница глупаци, които искат да умрат - отвърна Брейдън, и на устните му заигра студена смъртоносна усмивка.
Маги бързо се прекръсти, разбирайки, че ситуацията е на път да се превърне в нещо, на което наистина не искаше да бъде свидетел. Просто се надяваше, че всички ще оцелеят.
Напрежението пращеше във въздуха, плътно около тях и тя почти можеше да подуши острата му, сурова миризма. Мъжете бяха твърди и предпазливи, изучаваха се един друг с поглед и оценяваха издръжливостта на съперника.
Коремът й се сви от страх. Водачът на разбойниците върна студената усмивка на Брейдън със собствена такава.
- Хайде приятелю, няма нужда да проливаме кръвта или червата ти. Дайте ни парите си и ще ви оставим да вървите мирно по пътя си.
- Има само един малък проблем - отговори Брейдън. Гласът му бе зловещо спокоен и
излъчваше търпение, а зелено-кафявите му очи - заплаха. - Ти не си ми приятел и аз съм доста по-загрижен за златото си, отколкото за теб. Имайки предвид това, защо ще искам да предам парите си в тромавите ти ръце.
Страхът на Маги нарасна.
Лидерът на крадците се намуси.
- В такъв случай...
Останалите атакуваха толкова бързо, че Маги едва успя да отскочи от един мускулест крадец, който дойде иззад нея и се хвърли в храстите, за да се защити.
Брейдън и Син извадиха мечовете си едновременно и ги използваха, за да отблъснат нападателите. Едрият крадец, на който се изплъзна, се придвижи към Маги, за да я сграбчи, но не успя да го направи, защото Брейдън го хвана за яката на ризата, засили го в обратна посока и го блъсна в доста голям дъб. Нападателят отскочи от силата на удара и се просна на върха на купчина торф, покриваща земята.
Маги въздъхна с облекчение, надявайки се, че никой от останалите не я е видял. Но само след миг забеляза друг разбойник, който се приближаваше към незащитения гръб на Брейдън, с вдигнат меч, готов да го прониже.
Страхът се надигна в Маги. Брейдън бе толкова зает с мъжа пред себе си, че дори не бе забелязал този зад гърба си.
С единствената мисъл да спаси Брейдън, Маги бързо изпълзя от храстите. Грабна дълъг, покрит с листа клон от земята и го използва, за да удари крадеца по гърба. Клонът изплющя върху гръбнака, врата и главата му, но освен че мъжът изглеждаше по-ядосан в сравнение с преди малко, не се забелязваха други щети. Обърна се към нея с дяволска ругатня.
Твърде късно, Маги осъзна, че атаката й не е достатъчно добре планирана или изпълнена. Несръчно държеше клона пред себе си, сякаш за защита. Крадецът се засмя жестоко, когато удари почти игриво с меча си нейното оръжие.
- Пресвета майко, пази ме - прошепна Маги, след което замахна с клона и удари нападателя по главата.
Той залитна за миг и лицето му се помрачи от гняв.
- Ще умреш, заради това.
- Щом казваш - изръмжа Брейдън, сграбчи крадеца и го обърна с лице към себе си. С един удар с опакото на ръката си той запрати мъжа на земята. Маги едва успя да му благодари, преди друг мъж да ги нападне.
Тя наблюдаваше със страхопочитание, докато братята МакАлистър се разправиха с мъжете, без всъщност да убият някой от тях. Но раните бяха в изобилие, мъжете падаха като гнили ябълки по земята, лежаха стенейки и притискаха натъртените си крайници и пулсиращи глави.
Маги все още стискаше клона, страхувайки се да го пусне, преди крадците да са си отишли. Брейдън притисна водача към тисовото дърво, опирайки меча си в гърлото му. Ръката му бе стабилна, а суровият израз на лицето му, който би усмирил дори самия дявол, накара Маги да потрепери.
- Е, приятелю, след това - каза той, - трябва ли да те убия или ще ни оставиш на мира и ще си тръгнеш по пътя.
Син изцъка с език и огледа с копнеж пръснатите по земята около него хора.
- О, хайде де, не може ли да убия поне един? Какво ще кажеш за онзи, големия, с трите зъба, или може би този ниския с ужасния дъх?
Брейдън се изсмя подигравателно на умолителния тон на Син, но очите му не се откъснаха от крадеца пред него.
- Да го оставя ли да се позабавлява? Водачът поклати глава:
- Не, ние ще си тръгнем, ако същото важи и за вас.
Брейдън отстъпи крачка назад и свали меча
си.
С бързина, която изуми Маги, разбойниците се събраха и изчезнаха сред дърветата. Тя от своя страна, едва стоеше на крака, толкова силно трепереше. Случилото се бе твърде близо до нея, за да е по вкуса й. Никога не беше преживявала подобно нещо.
Мо *hreach, какво щеше да прави, ако Брейдън и Син не бяха с нея? Наистина не бе помислила за това. По-лоша бе мисълта, какво щеше да се случи с нея, ако бе срещнала крадците, първия път, когато пътува, облечена като жена.