Брейдън срещна погледа на брат си, кимна почти незабележимо и някакво дълбоко разбиране премина между тях.
- Може би знаеш по-добре от мен.
Син отмести поглед. Опря ръка на дръжката на меча си и мина покрай Маги.
- Искам коня си - промърмори той, преди да се отправи към гъстата гора.
Брейдън въздъхна, докато наблюдаваше отдалечаването му. Грабна вързопа си от земята и се отправи след него.
Маги ги последва тихо, като поглеждаше напред-назад между братята.
Брейдън можеше да бъде опасен, колкото Син, но Брейдън притежаваше неудържим хумор и чар, които я привличаха. Не взимаше нищо от никого, и въпреки това даваше толко-
ва много на тези, които познаваше. Всички в клана, които не бяха готови да го убият, заради флиртовете му, всъщност го харесваха.
В интерес на истината, не бе чувала и дума срещу него, освен ако не касаеше страстта му. Само ако можеше да разбере какво им има на мъжете, по-специално на Брейдън, че скачаше от легло на легло. Дали изобщо бе възможно една жена да задоволи един мъж. Дори Ангъс, независимо колко обичаше жена си, бе спал с други жени, докато бе далеч в Ирландия.
Отново и отново тя се мъчеше да се сети за мъж, който никога не бе изневерявал на жена си. И за неин ужас, не можа да сети за такъв. Със сигурност трябваше да има поне един някъде?
Вървяха мълчаливо, докато Маги разсъждаваше върху задоволяването на мъжете. След известно време Син започна да мънка под носа си.
- Какво беше това? — попита Брейдън.
- Кое? - обърна се Син, за да погледне назад към брат си.
- Какво каза току-що?
- Отново проклинах невъзпитаните шотландци и мечтаех за дома си.
Брейдън поклати глава.
- Кълна се, по-досаден си от някоя стара жена. Кажи ми, така ли се оплакваше, когато бе около Хенри?
- Не, не се наложи. Никой в Англия не е достатъчно глупав, за да изпитва търпението ми.
Брейдън се засмя тихо и се обърна към Маги:
- Чудя се колко ли англичани лежат в гроба,
защото са се осмелили да погледнат подозрително към него? Маги се съгласи:
- Брат ти е странен човек. Брейдън се засмя силно на отговора й.
- Какво? - попита тя, чудейки се кое намира за толкова забавно.
- Тъкмо си мислех, че всеки от нас има собствена роля. Локлан е чувствителният, а Юън сериозният. Киърън беше страстният. Син е опасният, а аз... Аз съм порочният.
Обобщението му беше перфектно.
- Наслаждаваш се на ролята си, нали? Зеленикаво-кафявите му очи заблестяха.
- Няма съмнение, че един ден ще изгоря, заради това, но да. Животът е твърде кратък, за да го прекарвам в мръщене. Виж Син.
И тя го направи. С красивото му сбърчено чело и присвити очи, Син изглеждаше така, сякаш беше готов да убие следващия човек, който го ядоса.
Брейдън продължи да говори:
- Син е един от най-богатите хора в цяла Англия, владенията му се простират от Кентърбъри в Шотландия, до Светите земи. Той е един от малкото хора, които наричат Хенри по име в кралското му лице. И все пак е мрачен в най-добрия случай и ядосан в най-лошия. Прекарва целия си живот съвсем сам и изолиран от всички. — Брейдън поклати глава и продължи. - Не бих понесъл да живея по този начин. Същото важи и ако последвам Юън в планините и живея като отшелник.
Маги разбираше защо Юън се бе оттеглил след случилото се с Айзабел. Но той винаги е бил срамежлив човек, който предпочита изолацията пред компанията.
Изобщо не си спомняше Син. Била е бебе, когато англичаните са го отвели. Единственият й реален спомен за него беше, когато преследваше Дейвис, задето я бе обидил.
- Кажи ми - започна тя меко, — като се има предвид, че Син е отведен против волята му, защо сега предпочита да се облича и да живее по английски маниер?
Брейдън си пое дълбоко дъх. Обърна се към нея и тя видя безпокойството в очите му, както и болката.
- Когато Син навърши четиринадесет, Хенри бе коронован като крал на Англия. Като част от празненството по случай коронацията си, Хенри разреши шотландските заложници, взети от Стивън, да се върнат при семействата си.
Маги се намръщи. Никога не бе чувала за това. Не се връзваше. Ако Син е бил свободен да се върне, защо не го е направил?
- Защо Син е решил да не се върне вкъщи? Един мускул заигра върху челюстта на
Брейдън.
- Той искаше да го направи, но баща ми отказа. Изпрати съобщение на крал Хенри, с което му казваше, че може да задържи Син, защото няма нужда от един английски син.
Дъхът на Маги заседна в гърлото й. Не можеше да си представи подобна жестокост. Мили Боже, каква ли болка е почувствал Син, когато е
узнал отговора на баща си.