Изведнъж преценката на собствения й баща за нея, не изглеждаше толкова страшна.
- Защо баща ти би направил подобно нещо? - попита тя. - Какво бе мнението на майка ти за случващото се?
Брейдън отмести поглед и тя видя мъката в очите му. Както и странно чувство за вина, което не можеше да проумее.
- Майка ми беше причината Син да не се върне - отговори той, а гласът му бе неестествен. - Майка ми отказа да живее под един покрив с него.
- Защо? — попита Маги. Защо Айлийн не бе поискала сина й да се върне при нея?
Брейдън въздъхна в отговор:
- Майката на Син била английска дама, с която баща ми се срещал единствения път, когато бил в Лондон. Син е заченат само няколко кратки месеца преди Локлан.
Маги трепна при думите му. Значи това беше причината.
Стискайки зъби, тя поклати глава, неспособна да повярва. Мъжете и тяхната невярност. Как можеше Брейдън да продължава да използва жените, след като бе видял последствията от изневярата от първа ръка.
Бедният Син, да бъде захвърлен само защото Айлийн отказваше да вижда доказателството за делата на съпруга си.
Сърцето й натежа, тя съчувстваше и на двамата.
- Какво се е случило с майката на Син? -
попита Маги.
Брейдън спи устни с отвращение.
- Тя нямаше нужда от него, затова го изпрати да живее с баща ни. Преди години реши, че Син е нейният позор.
- Така е бил отхвърлен и от двамата си родители.
- Да, той е огорчен мъж, но причините са разбираеми.
Маги кимна. Сега разбра враждебността в погледа на Син, насочена към Айлийн, когато тя се появи в двора на църквата.
Сигурно я мразеше силно.
Не можеше да си представи начина, по който се е чувствал, когато и двамата му родители са се отрекли от него. Беше повече, отколкото някоя душа можеше да понесе.
Погледна към Брейдън и виждайки болката в очите му, се запита какви ли бяха истинските му чувства към неговите родители. В сърцето си знаеше, че трябва да съжалява и него.
Брейдън вървеше в мълчание, спомняйки си деня, в който Син бе принуден да напусне дома си.
Не можеше да прости на майка си за отчаяните й действия през този ден. Как бе способна някоя жена да превърне едно дете, макар и не нейно, в смъртен враг.
В същия този ден Брейдън реши никога да не се ожени.
Ако някога се появеше дете, което твърди, че е негово Брейдън щеше да го посрещне с отворени обятия. Нямаше да има жена, която да
мрази детето му. Никоя жена нямаше да го накара да извърши нещо толкова непростимо.
Още по-лоша бе нестихващата вина в душата му, че Син бе единственият, от когото баща му се отказа през този ден. Защото в сърцето си знаеше, че като най-малък син той беше този, който трябваше да замине, а Син като най-големият трябваше да остане в Шотландия. Но майката на Брейдън го спаси от англичаните. През годините Брейдън се бе питал дали всички жени биха постъпили като майка му или това беше недостатък единствено в нейния характер.
- Кажи ми - обърна се Брейдън към Маги, преди да е размислил. - Как би постъпила, ако беше на мястото на майка ми?
Нерешителност премина през лицето й, когато тя се замисли.
- Не знам.
- Щеше ли да го отпратиш?
Тя го погледна, кехлибареният й поглед беше замислен.
- Честно, не знам. От една страна, ще се намразя, ако кажа, че бих изгонила едно дете, но ще ми бъде трудно всеки ден да виждам доказателството за изневярата на съпруга ми. Не мога да си представя какво е изпитвала бедната ти майка, всеки път, когато Син се е доближавал до нея. И все пак децата не са виновни за такива неща, никой от нас не е поискал да се роди - въздъхна тя, преди да продължи. - Предполагам, че не съм аз човекът, който да съди майка ти, и не мога да кажа как бих постъпила, ако някога бъда изправена пред подобен избор.
Брейдън усети тика върху челюстта си, докато я слушаше. Дори да живееше цяла вечност, не би могъл да разбере това, което майка му бе сторила. И макар че обичаше майка си, определяше действията й през този ден като егоистични и жестоки.
Маги нагласи вързопа върху рамото си.
- Двамата със Син сте много близки, нали? Брейдън кимна:
- Така е, въпреки годините, в които сме живели разделени. През последните осем години съм пътувал няколко пъти до Англия, за да го посетя.
- Така ли се сдоби с английските си земи? Брейдън се ухили:
- Отчасти. Хенри искаше да се увери в лоялността на Северна Шотландия към него. Да се закълна във вярност заради английските земи, изглеждаше като добър начин да създаде съюз с мощен клан, като МакАлистър.
Маги се усмихна нежно. Слънчевата светлина улови луничавото й лице и мекотата в очите й, създавайки картина, която си струваше да видиш.