За първи път от две седмици, Локлан се засмя. - Е, добре, блудният син се завърна - Каза той, докато прекосяваше стаята, за да посрещне своя все по-странстващ и непочтителен брат.
Щом се изравни с Брейдън, Локлан видя мъжа в сенките, който стоеше тихо зад гърба на малкия му брат. Усмивката замръзна на лицето му и той се закова на място.
Не, не можеше да бъде... но беше истина. Локлан премигна невярващо.
Бяха минали години, откакто за последно бе виждал своя полубрат Син. Дори като дете, Син беше по-сериозен от Юън и изпълнен с повече омраза, отколкото Локлан можеше да проумее.
Когато Син бе изпратен против волята си при английския крал от баща им, който го презираше, младежът се бе заклел никога отново да не стъпва на север от Адриановия вал**.
Локлан нямаше представа какво е накарало Син да промени мнението си, но със сигурност се радваше, че го е направил, защото обичаше по-големия си брат и той много му липсваше.
Син все още имаше тези проницателни, безрадостни черни очи, които сякаш гледаха направо в душата ти. Същата черна коса като на Юън и Брейдън и изненадващо я бе оставил дълга като на шотландец, не къса, както я носеха англичаните.
Но дрехите му бяха съвсем друг въпрос. Черната туника, ризницата, панталоните и ботушите му бяха английски. И колкото и да бе странно, нямаше никакъв знак върху тях.
- Какво е това? - попита Локлан, след като се възстанови от изненадата. - Върнал си се от Англия с гост? - Той протегна ръка към Син, който се взираше в него цяла минута, преди да я разклати. Локлан го потупа по гърба. - Радвам се да те видя, братко. Мина твърде много време.
Изопнатото лице на Син леко омекна и чак тогава Локлан осъзна колко несигурен е бил Син от това как ще бъде посрещнат.
- Страхувах се да оставя Брейдън да се прибере сам - отвърна Син, докато измъкваше ръката си от тази на Локлан. - След множеството интимни среши, които проведе в Англия, се боях, че никога няма да успее да се прибере вкъщи, преди някой беден съпруг или баща да го прониже,
Юън наддаде вик, когато разпозна Син. Пресичайки стаята, той го сграбчи в мечешка прегръдка. Син изръмжа срещу прегръдката.
- Пусни ме долу, ти голям грозен *lbaidh!
- Е - Каза Юън, докато поставяше Син на крака. - Помниш корените си. С тези дрехи на гърба ти не бях сигурен дали големият ми брат се е върнал у дома или е някое от завоеванията на Брейдън.
Както винаги, Брейдън прие закачката спокойно, но погледът на Син стана убийствен.
Покоряването на шотландеца
- Като говорим за завоевания - добави Брейдън, - къде са жените? Все още не съм видял нито една, откакто съм преминал в земите на МакАлистър.
- Не! - ахна Юън, докато се обръщаше към Брейдън. - Възможно ли е Брейдън да е прекарал цял час без жена? Бързо, Локлан, изпрати да извикат лечител, преди да е припаднал от стреса, заради въздържанието.
Брейдън изцъка с език.
- Хайде сега, това не е шега работа. Не е добре за един мъж да стои твърде дълго без жена. Соковете му се задържат и преди да се усетиш, той се превръща в раздразнителен, избухлив звяр.
Очите на Брейдън се разшириха, докато оглеждаше Юън.
- Значи това ти се е случило! Ела - Каза той, поставяйки ръка върху раменете на Юън. - Най-добре е да ти намерим жена бързо, преди да стане по-лошо.
Устните на Брейдън се извиха язвително, а Юън избута ръката му от рамото си.
- Ще спреш ли с твоите глупости? - Той се обърна към Син. - Най-добре го заведи обратно в Англия, преди аз да му дам начален старт.
Локлан игнорира почти обичайните закачки. Юън и Брейдън не можеха да комуникират помежду си, освен ако не си разменяха обиди.
Вместо това погледна към Син.
- Радвам се, че си дойде вкъщи. Мина толкова много време откакто за последно дръзна да посетиш Шотландия.
Син кимна.
- Ти, Киърън, Брейдън и Юън сте всичко, което някога ми е липсвало от това забравено от Бога място. Не се обиждай, но предпочитам английския лукс пред този суров начин на живот.
- Говориш като истински сасенак* - отвърна Юън, лицето му излъчваше отвращение.
Очите на Син се присвиха при тази обида.
- Достатъчно - намеси се Локлан преди Син да успее да реагира. Син не беше мъж, който ще остави да му се подиграват безнаказано и последното нещо, което искаше, бе още пролята кръв между братята си.
Независимо от миналото и всички думи, изречени с гняв, Син винаги бе добре дошъл в дома му.
- Никакви обиди повече - нареди Локлан на Юън, а гласът му бе суров. - Поне не срещу Син. Виж Брейдън е друго нещо, можеш да се чувстваш свободен да го атакуваш.