Той подпря глава на ръката си и погледна съблазнително към нея.
- Готова ли си за леглото, любов моя? И на теб ти липсваха тези шеги?
За какво си беше мислила?
Маги се пребори с детинската нужда да хвърли храната си по него. Как смееше да се шегува с нея по този начин, след като знаеше колко силно го желае, както и факта, че не можеше да има нищо между тях.
По пламъкът в очите му можеше да види, че го прави нарочно само за да я раздразни.
Точно тогава я обзе друга нужда. Такава да му върне жеста. Беше време той да се озове от другата страна на подобна тактика.
- Да - каза тя.
След което бавно, съблазнително приглади косата си зад дясното си ухо и му отправи изкусителна, подигравателна усмивка докато се навеждаше напред.
- А ти?
Той не отговори. Очите му леко се уголемиха, когато погледът му се насочи към малката част от бюста, която позата й му предлагаше.
- Нямаш си идея с какво си играеш - каза той, гласът му беше по-нисък с октава.
- Напротив, имам. - Тя сбърчи носа си към него, докато игриво хапеше долната си устна, имитирайки по-ранния му жест. - Никога няма да се натрапиш на жена, която не те желае, нали така?
- Разбира се, че не - отвърна той обидено. Тя седна на петите си и прокара бавно една ръка по връзките на ризата си.
- Тогава гледай колкото си искаш, защото това ще е единственото удоволствие, което ще получиш от мен.
За нейно смайване, той отметна глава назад и избухна в смях.
- О, Маги - каза той, след като стана по-сериозен. - Ако не те познавах по-добре, щях да се закълна, че си опитна малка кокетка. Сега отивай да спиш. Нямам желание да се чифтосвам с теб в гората. Но когато намеря легло...
Тя избяга толкова бързо, колкото я държаха краката. След това, което вече се беше случило, знаеше, че не може да му устои за дълго, ако я докоснеше.
А целувките му...
Със сигурност това беше достатъчно, за да накара една жена да забрави себе си.
Осъзнавайки достойнството на отстъплението, тя се настани пред огъня. Тъкмо беше започнала да се отпуска, когато Брейдън се присъедини към нея.
- Какво правиш? - попита тя бързо, докато си спомняше начина, по който усещаше тялото му, предпазващо я от земята.
- Донесох ти допълнително наметало - каза той, увивайки го около нея.
- Благодаря - прошепна тя, опитвайки усилено да не забелязва начина, по който миризмата му беше попила в тъканта. Или още по-лошо, начина, по който усещаше ръцете му, докато той приглаждаше материята около нея.
Когато я остави, можеше да усети как тялото й изстива.
Почувства как сърцето й се разкъса, когато се настани срещу нея. Разумната част от нея беше благодарна, но сърцето я болеше от загубата на неговата утеха. Въздъхвайки, тя се насили да се концентрира върху онова какво щеше да каже на МакДъглас, когато го срещне. Това беше относително безопасна тема. Такава, която отвличаше мислите й от Брейдън.
Поне за малко.
Тази нощ Маги спа с пълно изтощение. Събуди се точно след зазоряване, за да види как Брейдън гледа точно в нея, с неразгадаемо лице.
Смутена от вниманието му, тя приглади косата си с ръце и се почуди какво ли си мислеше той докато я гледа как спи.
- Добро утро - поздрави я той.
- Добро утро - отговори тя, избутвайки назад наметалото, докато ставаше. Погледна към мястото, където спеше Син, на няколко крачки встрани. - Трябва ли да събудя Син?
- Не и ако искаш да запазиш главата на раменете си.
Тя се намръщи на думите му.
Брейдън се придвижи, за да застане между нея и брат си. Вместо да се протегне, за да докосне Син или да проговори, той издърпа меча си със сантиметър извън ножицата, толкова внимателно, че въз въздуха прозвуча само лек едва доловим стържеш звук.
Но това беше достатъчно.
Светкавично бързо и с едно гладко движение Син се изправи на крака. С големия пръст на левия си крак той прихвана ножницата си и я изрита от земята към ръцете си, като извади дългия си меч от нея с бързо, грациозно движение и се завъртя с лице към тях.
Острието се озова на едва сантиметри от врата на Брейдън, докато Маги замръзна, прекалено уплашена, за да диша.
Лицето му беше смъртоносно и непроницаемо, но Син се отпусна, когато осъзна, че тя и Брейдън са го обезпокоили.
Син изруга.
- Наистина мразя, когато правиш така - каза той на Брейдън, прибирайки меча си.
Брейдън й отправи предупредителен поглед.
- Никога не го докосвай, когато спи. Или ако го направиш, се наведи.
- Ще го запомня.
Като че ли незасегнат от странните му действия, Син се протегна небрежно, след което се прозя.
- Все още ли няма знак от разбойниците? Брейдън поклати глава.