- Още не.
- Жалко. Изпитвам нужда да убия нещо. — Син ги изостави, за да се погрижи за собствените си нужди.
- Да убие нещо? - попита тя Брейдън, когато останаха сами. - Шегуваше ли се?
- Най-вероятно не - отвърна той сдържано. Тръпки се спуснаха по гърба й, когато се
извърна от Брейдън и сгъна наметалото си, след което го постави в багажа си. Син беше страшен мъж. Но все пак и Брейдън можеше да бъде такъв.
Прогонвайки ги от мислите си, тя се концентрира в следващата си задача.
След като Син се върна, мъжете й предоставиха уединение, докато Брейдън приготвяше закуската.
Брейдън гледаше с копнеж към дърветата, където Маги беше изчезнала. Беше прекарал половината нощ като просто я наблюдаваше. Гледаше начина, по който гръдният й кош се повдигаше и спадаше от дълбокото й, равно дишане. Начина, по който ръцете й грациозно се извиваха под главата й.
Начина, по който нежно се беше протегнала през нощта, за да се почеше по бузата и да потърка око като някое очарователно малко дете.Сънят правеше най-невероятни неща с нея. Омекотяваше напрегнатостта на лицето й и я караше да изглежда като непредсказуемо дяволче. Същото дяволче, което веднъж беше напълнило ботушите му с брашно. Той се засмя.
Кога беше минало времето?
В един момент бяха деца, тичащи заедно през обрасло с храсти поле докато гонят пеперуди, а сега тя беше пораснала. Превърнала се беше в силна жела, която го очарова.
И това привличане, което чувстваше към нея. Какво бе то? От къде се появи?
Трябва да бе изкушението от забранения плод, реши той. Знаеше, че не може да я има, затова я желаеше още повече. Да, това беше. Имаше смисъл за него.
Веднъж да се озоват около други хора и да намери друга жена, всичко ще стане нормално. Маги нямаше да навестява мислите му или да измъчва тялото му. Той щеше да бъде отново старото си аз, Брейдън, който караше бащите да раболепничат в сънищата си и жените да се кикотят при неговото появяване.
И все пак една част от ума му оспорваше това. Казваше, че тя го е променила. Че някак, по някакъв начин, той не беше същият мъж, какъвто бе, когато отпътуваха.
Брейдън отказваше да послуша този глас.
Не можеше да си го позволи.
Маги се върна в лагера и след по-малко от час отново потеглиха. Поговориха малко докато вървяха през гората, като непрекъснато внимаваха за крадци.
Докато денят си отиваше, небето над тях стана тъмно и страховито. Задаваше се буря и щяха да се нуждаят от заслон през нощта.
Неохотно, Брейдън ги поведе извън гората, към малко селце, изпълнено с оживление. Колибите, направени от пръти и кал, бяха отблъскващи и в центъра между тях имаше голям келтски кръст.
Когато доближиха непознатите хора, Брейдън погледна надолу към краката на Син. Предсказанието на Син се беше сбъднало и те действителност бяха потъмнели и вече не толкова очевидно бели.
Маги все още изглеждаше прекалено женствена за неговия вкус, но с малко късмет никой нямаше да забележи това и ако някой погледнеше към нея, те просто щяха да го препишат на младостта.
Надяваше се.
Докато я наблюдаваше, видя страха и трепета, които се настаниха на лицето й, когато погледът й стрелна хората и стегна хватката върху торбата си. Мразеше да я вижда изплашена. Нямаш от какво да се страхува, не и докато той беше там. Никога нямаше да позволи да й се случи нещо лошо.
Така че потърси начин да я накара да се усмихне.
- Чудя се дали тук може да се намери легло - прошепна закачливо до ухото й той.
Лицето й стана яркочервено при думите му.
- Сигурна съм, че няма нищо по-обещаващо от конюшня - промърмори под носа си тя.
Син отвори устата си, за да каже нещо, но Брейдън го хвана за ръката.
- Нито дума, братко. Не сме далеч от земите на МакАлистър и в този район, английският ти акцент бързо ще ги накара да ни прережат вратовете.
Син го стрелна арогантно с поглед, който крещеше: "Нека пробват ".
Обаче Брейдън не беше в настроение да се бие, и за щастие Син го изгледа, но сдържа устните си в плътна, сурова линия.
Брейдън застана пред тях и приближи мъж, който товареше сено в каруцата си.
Около четиридесетгодишен, мъжът имаше груби черти на лицето и изцяло сива
брада, изпъстрена само с малко кафяво. Макар че мъжът изглеждаше чист и добре поддържан, плейдът му в кафяво и жълто каре беше накъсан около ръбовете.
- Добър ви ден, сър - поздрави Брейдън мъжа. Мъжът спря товаренето и го погледна подозрително.
- Кои сте вие?
Брейдън отговори без колебание.
- Името ми е Шон.
- И кого следвате?
- Юън от клана МакЛукас. Сребристите очи на мъжа се присвиха още
повече.
- Никога не съм чувал за него.