- Ние сме от островите - каза Брейдън. - Аз и братята ми сме на път за земите на МакДъглас, за да видим сестра ни и новороденото й бебе. Ще бъде чудесно, ако можем да намерим къде да отседнем през нощта.
Старият мъж прие думите му със смях.
- Земите на МакДъглас, казвате? Обзалагам се, че няма да прекарате добре там.
- Как така?
Старецът почеса брадата си.
- Сестра ми е омъжена в МакДъглас и чух от зет ми, че тя и останалите жени от клана са превзели замъка от мъжете. Стояли на бойниците като група амазонки и заплашват да залеят с катран всеки мъж, достатъчно глупав да се осмели да се приближи към тях, докато МакДъглас не сложи край на враждата с МакАлистър.
Брейдън се престори, че не може да повярва.
- Не думай?
Лицето на мъжа потъмня.
- Да. Има някакво зло, демонично нещо, дето е обладало жените. Чух, че МакДъглас е подал петиция до епископа за прогонване на зли духове.
- За да е сигурен - каза Брейдън, след което се усмихна развеселено към Маги, чийто страни изглежда се бяха зачервили повече, отколкото преди няколко минути. - Представи си жена, която не иска мъжа си. Светците да ни закрилят.
Мъжът кимна сериозно, след което настроението му се разведри малко. Обърна се, за да продължи товаренето на сено.
- Старият Шеймъс дава под наем на непознати. Проклет глупак е той. Ще намерите неговото жилище близо до конюшнята.
- Благодаря ви - каза Брейдън, след което се обърна и поведе Маги и Син към южния край на селото, където беше конюшнята.
- Шон? - прошепна въпросително Маги, когато той мина покрай нея.
- Не искам да поемам риск с името Брейдън, за да не остане в спомените на някой.
- Бързо мислиш - съгласи се тя.
Когато наближиха до конюшнята, Брейдън се насили да не присвие устни. Домът на старият Шеймъс беше чист колкото кочина.
И все пак, щеше да ги предпази от дъжда, а и последното нещо, от което имаха нужда, беше да умрат от настинка преди МакДъглас да има шанса да ги убие.
Той намери Шеймъс извън къщата му, вадещ вода от кладенеца. Старецът спря при тяхното приближаване и ги погледна с голяма резервираност.
- Нямам легла за три високи момъка - каза той, след като Брейдън го попита за място, където да отседнат. - Но имам обор, ако искате да го използвате.
Маги му отправи самодоволен поглед, който гласеше: "Казах ли ти?"
- Не е луксозно - продължи Шеймъс, - Но е придружено с ядене и ще ви предпази от дъжда.
Наистина щеше. И ако се съдеше по миризмата, идваща от мъжа, оборът щеше да е за предпочитане.
- Колко? - попита Брейдън.
Старецът потърка брадичка замислено, докато ги оглеждаше с преценяващ поглед.
- Безплатно, ако вие, момчета, нямате нищо против да свършите малко къщна работа за мен.
Брейдън забеляза напрегнатия израз по лицето на Син. Можеше да каже, че брат му по-скоро ще се изправи срещу дъжда, отколкото да слугува на шотландец. Наистина, като познаваше Син, беше чудо, че не се беше превърнал в неустрашим войн и не бе започнал да разрушава цялото село.
Щеше да се оправя със Син по-късно. За сега трябваше да бъдат практични.
- Звучи добре - каза Брейдън. - Какво можем да направим за вас?
- Има купчина с дърва отзад, които трябва да се насекат и ограда, която трябва да се поправи.
Брейдън потупа Син по гърба и тръгна към мястото.
- Ще се залавяме за работа тогава - каза Брейдън на Шеймъс, докато ги отвеждаше.
- Ей, момчета? - извика Шеймъс, спирайки го насред крачка.
Брейдън се обърна да го погледне.
- Какви са имената ви?
- Аз съм Шон, а това - той махна към Маги, - е брат ми Джеймс и - посочи към Син - Дървон.
Шеймъс ги огледа предпазливо.
- Те не говорят много, а?
- Няма много какво да кажат - отвърна Брейдън.
Той изглежда прие това.
- Добре тогава, но искам да ви предупредя тримата да си държите ръцете далеч от дъщерите ми. Може и да съм стар, но имам лък и лопата, и никой тук няма да го е грижа какво правя с повечето от вас.
- Да, сър - отвърна Брейдън, опитвайки се да потисне смеха си при предупреждението. Син никога не би сложил ръка на някоя от дъщерите му, а Маги...
По-добре дори да не мисли за това, за да не избухне в смях.
- Дали да нацепим дървата първо? - попита ги Брейдън, докато ги водеше към малкия участък зад къщата.
- Да, сър, Ваше заднище - подигра се Син с нисък тон. - По-скоро бих...
- Хрумна ми - каза Брейдън, прекъсвайки го, - че се предполагаше да си ням. - Той погледна към Маги. - Някога срещала ли си ням, който да говори повече?
Маги не изглеждаше ни най-малко развеселена. Не каза нищо, когато Брейдън пусна торбата си, след което грабна брадвата от дънера, където старият фермер я беше забил.
Ярост тлееше върху лицето на Син, когато той взе друга брадва от земята и погледна към Брейдън, който почти очакваше брат му да запрати брадвата по главата му.