Вместо това Син се завъртя на пети и разсече голяма цепеница на две с един гневен удар.
Клатейки глава към Син, Брейдън грабна друго парче и се зае за работа.
Маги остана назад, докато те започнаха да цепят големите парчета дърво на подпалки за огън. Сърцето я заболя, когато си спомни предупреждението на фермера относно дъщерите му.
Защо, о, защо не можеше мъжа да има синове?
Може би те са грозни?
Маги се спря на тази мисъл. Да, може би бяха беззъби като фермера и високи, набити жени с брадавици и белези от сифилис, които изобщо нямаше да изкушат Брейдън.
Сграбчвайки тази надежда, тя премести наляво една от големите цепеници, но Брейдън я спря.
- Можеш да вземеш подпалките. Остави на нас големите парчета.
Без звук, Маги остави цепеницата и вдигна по-малките парчета, после ги отнесе до купчината с дърва за огрев близо до къщата, направена от плет и глина. Обръщайки се назад към Брейдън и Син, тя се спря, за да наблюдава мъжете със страхопочитание, докато вдигаха тежките брадви и сечаха цепениците с лекота. Фин блясък вече покриваше телата им и тя не можеше да се спре да не зяпа начина, по който ризата на Брейдън се опъваше по мускулите му всеки път, когато връщаше брадвата обратно.
Хипнотизирана, тя сви ръце в юмруци, докато се бореше с нуждата да докосне издутите мускули на ръката му. Или да отметне влажната му черна коса от челото.
0, този мъж беше великолепен и разсейващ за нейното благосъстояние.
Желание се сви в нея по начин, който никога не бе познавала преди. Сега, когато беше вкусвала Брейдън, беше като някой пристрастен пияница, искащ още ейл. За пръв път в живота си разбираше обсебването. Разбираше истинското желание за мъж.
И небето да й е на помощ, но тя го искаше повече откогато и да било.
Точно, когато беше сигурна, че няма да издържи повече, почувства косъмчетата отзад на врата й да настръхват. Тръпки от лошо предчувствие се спуснаха надолу по гръбнака й.
Някой ги наблюдаваше. Беше сигурна в това.
Почти очаквайки да намери крадци, Маги погледна и видя привлекателна девойка на около двадесет да ги наблюдава внимателно.
Когато девойката осъзна, че Маги я е забелязала, се усмихна широко, показвайки пълен набор от перфектно бели зъби и докато си играеше с дълга, руса плитка, отправи към Маги съблазнителен поглед, който щеше да накара всеки мъж да изпъчи гърди с надменен интерес.
Проклет да е късметът й! Девойката беше повече от привлекателна, тя беше очевидна красавица.
Точно тогава към момичето се присъединиха четири също толкова привлекателни девойки, на различна възраст, прецени Маги, от тринадесет до над двадесет години.
Маги изстина.
О, дявол го взел, сега бяха в беда, осъзна тя. Познаваше погледа върху лицата на жените. Гладни за мъж.
Маги преглътна от страх. Последното нещо, от което се нуждаеше, бе една от девойките да дойде и да опипва тялото й, и да разбере, че си приличат повече, отколкото някоя от тях подозира.
Още по-лошо, докато ги гледаше Маги знаеше без съмнение, къде щеше да прекара нощта Брейдън. И със сигурност нямаше да бъде нейната възглавница.
Зрението й се замъгли от мисълта Маги грабна малка купчина от подпалки и ги остави до купчината при останалите.
- Извинете - каза най-възрастната девойка, докато най-безсрамно се приближаваше към тях. Светлорусата й коса светеше дори в мрачния ден, а пропорциите й бяха от типа, по който братята на Маги често мечтаеха. - Аз и сестрите ми си помислихме, че може да искате питие.
Момичетата се закикотиха, когато се приближиха и подадоха на всеки по чаша с ейл. Маги взе чашата и бързо остави няколко крачки между себе си и девойката, която й я подаде.
Момичето издаде устни напред в очевидно често практикувана муцунка, но Маги не можеше да я е грижа по-малко, докато се обръщаше към Брейдън.
Той взе чаша от най-голямата. Приятно закръглената девойка подпря хълбок на най-близкият дънер до Брейдън, докато галеше дръжката на брадвата по неприличен начин и го гледаше жадно.
- Тъкмо казвах на сестрите си, колко е хубаво да имаме толкова силни... - погледът на блондинката се спусна по гърдите на Брейдън, където жълтата му риза беше влажна от потта, - мъже наоколо, за да помогнат с домакинските задължения.
Очите на Брейдън потъмняха спекулативно и още по-лошо, той се усмихна.
- И как ви е името?
- Тара - каза тя, измърквайки името си. Маги почувства внезапна нужда да отскубне
всеки кичур руса коса от главата на младата жена.
- Тази нощ ще направя тюрлюгювеч - продължи Тара, - само за вас. - Протегна се и докосна гърдите на Брейдън.