Брейдън хвърли бърз поглед към Маги, която го гледаше с пълната сила на неодобрението си.
Усмивката изчезна от устните му и той махна ръката на Тара от гърдите си.
- Сигурен съм, че ще му се насладим. Сърцето на Маги още я болеше, докато се
питаше дали той би си направил труда да махне ръката на младата жена, ако тя не стоеше там и ги наблюдаваше.
Тара дръпна бавно ръката си, за да я потрие бавно по ключицата си, докато спускаше погледа си по цялото тяло на Брейдън, спирайки се за кратко на мястото, където се събираха бедрата му.
- Сигурна съм, че ще се насладите - каза тя, гласът й пресипна от двусмисленото предложение.
Маги се обърна с гръб към двамата, неспособна да остане повече.
Нека да вземе уличницата. Маги имаше по-важни неща да свърши, като например да събере тези глупави подпалки за огън, така че двамата със Син да имат покрив над главите си, докато Брейдън флиртуваше с тази уличница.
Маги пусна шумно подпалките и се обърна за още.
Тя улови погледа на Брейдън. Между тях се насъбра напрежение, докато се гледаха неподвижно един друг за една дълга минута.
- Ха така! - извика Шеймъс, когато дойде отстрани на къщата и наруши мълчаливата им размяна на погледи. - Какво праните навън, момичета? Казах ви, че трябва да стоите вътре докато момчетата работят.
- Но, тате - възпротиви се Тара, отстъпвайки настрани от Брейдън, - ние само си помислихме...
- Знам какво сте си мислили, и по-добре е да се прибирате вътре. Може и да сте пораснали, но все още сте ми дъщери и имам хубав камшик за задните ви части, ако не ме слушате.
Тара издаде долната си устна, след което неохотно се подчини на баща си.
Шеймъс им хвърли злобен поглед, докато не видя купчината с подпалки.
- Това трябва да ми стигне през зимата! — каза той весело. - Сега, ако видите онази ограда, аз ще се погрижа за храната ви.
Брейдън не помръдна докато Шеймъс не си тръгна.
Поне имаше благоприличието да изглежда засрамен докато се приближаваше към нея.
- Маги...
- Недей - каза тя, прекъсвайки го. Той не трябваше да й обяснява. Тя знаеше.
Ха-ха. Чу жестокият, подигравателен смях на момчетата от клана й, докато й се присмиваха. Жени като нея не завъртаха главите на мъже
като Брейдън.
Поне някъде другаде, освен в мечтите й. - Има работа за вършене - каза тя и го заобиколи.
Той въздъхна, после ги поведе към счупената ограда.
Син й се намръщи, когато тя мина покрай него. - Какво? - попита тя,
Син започна да говори, после стисна челюст и погледна Брейдън.
Маги се почувства все едно е вдигнала длани в зашита. Видът на Син беше обвиняващ. Макар, че защо би я обвинявал за каквото и да било, тя не можеше да си представи. Не беше направила нищо нередно.
Брейдън беше онзи, който се нуждаеше от наказание. Поведението му бе жалко. О, дявол го взел, така или иначе. Скоро щяха да стигнат до МакДъглас и нямаше да се налага да се притеснява посече за това. Тогава тя можеше да се прибере у дома и Брейдън щеше да е свободен да мята похотливи погледи на всички хубави девойки, които привлекат интереса му.
Освен това, не се нуждаеше от мъж. Никога В живота си не се бе нуждаела. Всичко, което правеха, бе да поглъщат храна без дори да благодарят, да се оригват и да подсмърчат.
Ами да, щеше да е по-добре с прасе за домашно животно.
И все пак, дълбоко в сърцето си, не вярваше в думите си. Защото знаеше истината. И дори грубостта на мислите й не можеше да я предпази от желанието й. Защото тя го харесваше. Искаше Брейдън за себе си и мисълта, че той може просто да я отпрати и да претендира за друга жена, нараняваше същността й.
Натъжена, Маги се присъедини към мъжете при оградата и заработиха в мълчание.
Веднага след като оградата беше поправена, Шеймъс им донесе храна.
Едва успяха да влязат в обора с чиниите, преди да се отприщи бурята. Син затвори вратата, когато звънна светкавица и тежки капки затропаха по дървото.
Маги спря и огледа мрачната вътрешност, докато Брейдън палеше два фенера.
Вътрешните, дървени части на обора бяха избелели до светло жълто-кафяво, но сградата изглеждаше в добро състояние. Две крави мучаха от загражденията си вдясно от нея, а стара кранта дъвчеше от сеното си вляво. Имаше четири по-хубави коня, струпани в голямо заграждение в задната част на обора.
Брейдън ги поведе към средата на обора, където бали със сено можеха да им осигурят импровизирани маса и столове. Той седна на най-близката до вратата, докато Син седна от лявата му страна. Маги взе най-малката бала, най-отдалечена от вратата и постави чинията си върху нея.