Докато ядяха мълчаливо, дъждът биеше по покрива и се чуха още гръмотевици.
- Хубаво е, че спряхме тук - каза Син след няколко минути.
- Да - съгласи се Брейдън. - Иначе щеше да * отвратителна нощ.
За Маги, тя вече беше такава. Когато приключиха с яденето, Брейдън събра чините и чашите.
- Ще върна тези на Шеймъс.
Маги присви очи към него и към лъжата, която изрече. Той наистина ли си мислеше, че тя е толкова глупава, за да не разбере какво планира?
- Какво? - попита невинно Брейдън, когато срещна очите й.
Отклонявайки поглед, Маги не каза нищо, когато той поклати глава към нея и излезе. Ако той беше толкова глупав, тя наистина нямаше какво да му каже.
Все пак се разгневи. Той наистина ли си мислеше, че тя не знае какво планира да прави? Няма да върне посудата на Шеймъс; Тара беше тази, към която се беше насочил.
Проклет да е!
- Защо не го удари и да приключиш с това?-попита я Син веднага след като останаха насаме.
Маги погледна към него, за да го види как се протяга на собствената си бала сено.
- Моля?
Син събу ботушите си и протегна крака.
- Ако погледите имаха силата да убиват, Брейдън можеше да * размазан целият по онази стена.
- Точно така - свадливо отвърна тя, - вземи страната на брат си. Все пак това е в реда на нещата за вашия пол, да се перчите около всичко, което е облечено в пола.
С величествено цупене, Маги игнорира Син докато вадеше наметалото, с което спеше от чантата си. Тя се замъчи да си направи лег-
до и докато работеше, болката й по Брейдън се разрасна докато сълзи не избиха в очите й и се спуснаха по бузите й. Ядосано тя ги изтри.
- Маги - каза Син с нежност в гласа си, на каквато тя не мислеше, че е способен. - Защо не кажеш на Брейдън как се чувстваш?
- Защо? - попита тя, гласът й се пречупи от ридание. - За да може да се смее? Или още по-лошо, да го имам за една или две нощи, нещо, което моме да получи всяка жена. Не разбираш ли?
Хвърляйки ботушите си настрана, Син се засмя горчиво.
- Ти питаш мъж, който никога не е познал любов или нежност дали разбира или не, нуждата ти да се чувстваш специална? Разбира се, че знам. Но докато осъждаш Брейдън за това, което може би върши, нека те попитам нещо. Някога опознавала ли си го истински?
Маги подсмръкна и го погледна сякаш беше побъркан.
- Разбира се. Познавам го през целия си живот. Син изсумтя.
- Не, не го познаваш. Може да си го виждала през целия си живот, но никога не си го опознала наистина. Ако беше така, щеше да знаеш колко глупави са страховете ти.
- Какво имаш предвид? Погледът на Син се напрегна.
- Ако истински познаваше Брейдън, тогава щеше да знаеш, че той по-скоро ще се изкорми, отколкото да нарани някой, когото обича.
- Какво общо има...
- Помисли за това, Маги.
Тя го направи, но в този момент се почувства напълно глупава за това, че нямаше никаква идея за какво говори той.
- Като най-малкият от пет вироглави момчета - продължи Син, - Брейдън се научи да преговаря за мира между нас. Ако удариш един от нас, ние ще отвърнем незабавно, без да се замислим. Ако вдигнеш юмрук или меч на Брейдън, какво прави той?
Маги не се поколеба с отговора си.
- Опитва се да го разубеди да го използва.
- Да, но страхливец ли е той?
- Не - отсече отбранително тя. - Не мисля, че някога е бягал от битка.
- Точно така. И знаеш ли защо е такъв? Тя поклати глава.
- За разлика от мен, Брейдън не обича да наранява никой.
Син все още не й казваше нищо, което вече да не знае и нищо от думите му нямаше значение за това защо беше ядосана на Брейдън.
- Какво общо има това с факта, че е женкар?
Син въздъхна сякаш й беше разгневен. Макар че защо трябваше да е така, тя не можеше да предположи. Все пак, той беше онзи, който беше потаен. Тя просто се опитваше да следва логиката му.
- Кажи ми - каза той, - с колко жени мислиш, че е бил той?
- По всички сметки, които съм чула, почти всяка жена в Килагарайгън, Лондон и почти всяко място, което е посещавал.
- Чий сметки?
- На жените, които се перчат около него.
- Никога ли не си се замисляла колко странно е, ако е бил с всички тези жени и все пак няма нито едно копеле, което да се скита наоколо?
Маги замръзна докато приглаждаше наметалото върху сламата. Никога не беше обмисляла това.
- Но той никога не е отричал.
- Разбира се, че не е. Той е мъж.
Тя прекара през ума си всичките години, през които го беше познавала. Времето, когато го беше спасила от нападналите го девойки от селото. Дори случката днес и начина, по който Тара беше тръгнала след него.
Като се замислеше, тя рядко го беше виждала действително да преследва жена. През повечето време, той бягаше от тях.