- Да не би да ми казваш, че той няма жени? - подозрително попита тя.
Син се засмя.
- Не. Сигурен съм, че има много, но мисля, че някои сметки са силно преувеличени. Лично аз знам той да е бил с три жени успешно.
- Успешно?
- Да, като се има предвид репутацията му съм забелязал, че повечето братя и бащи се грижат да го държат под око, както и жената, която е около него. Повечето от срещите му биват прекъсвани дълго преди той да може, как да кажем, да приключи със сделката.
Сега, като се замисли за това, тя самата знаеше доста такива случаи. Наистина някои от най-пикантните прекъсвания правеше селските клюкари щастливи за седмици наред.
- Защо ми казваш това? - попита тя.
Той отклони поглед, докато разкопчаваше меча от бедрата си и го поставяше до себе си.
- Защото Брейдън те харесва. Повече, отколкото някога съм го виждал да харесва някоя друга и не мога да стоя и да го гледам толкова погрешно преценен. Мисля, че ти дължиш и на двама ви шанса.
Той срещна погледа й.
- Знаеш ли, Маги, Брейдън не може да промени начина, по който изглежда, или да спре жените, които тичат след него. Но той по-скоро би отрязал ръката си, отколкото да нарани някого, когото обича.
Най-накрая тя разбра какво беше имал предвид той по-рано.
- Казваш, че той никога няма да се отклони от правия път?
- Не и ако те обича. Вярвай ми, познавам брат си достатъчно добре, за да кажа, без никакво колебание, че никога не би напуснал жена, която обича истински, заради друга.
- Но той не ме обича — каза тя и гласът й се пречупи.
- Сигурна ли си в това?
Въздухът на Маги заседна в гърлото й. Да не би той да загатваше...
Със сигурност не. Защо, за Бога, Брейдън би имал някакви нежни чувства към нея?
- Да не казваш, че той ме обича? - колебливо попита тя.
- Не съм сигурен - отговори честно той. — Но знам, че се държи различно, когато е около теб, повече, отколкото край друга жена.
- Различен как?
Син сви рамене.
- Трудно е да се обясни точно. Просто е по-спокоен с теб. Закача те по начин, по който никога не съм виждал да задява някоя друга.
- И как аз ще знам, ако той ме обича? Син отново се засмя горчиво.
Погледна нагоре, все едно се обръщаше към самият Господ.
- И отново тя пита мъж, който никога не е познавал любов - измърмори той. После по-високо каза: - Как някой някога узнава дали е истински обичан или не? Просто ще трябва да поемеш риск и да провериш.
Той я обгори със силата на погледа си.
- Но мога да ти кажа едно: Ако някой тръгне след нещо, което аз искам, няма да стоя и да подсмърчам за това. Ще предприема действие по въпроса.
Той я огледа със студен поглед.
- Мислех, че си боец. Или просто имаш желание да се откажеш от мечтите си?
- Имам желание да се боря - отвърна тя. Да, точно така беше.
Изправяйки гръб, тя стана на крака и тръгна да търси Брейдън и неговата блудница.
Защото ако имаше някаква истина в думите на Син, тогава тя може би имаше шанс с мъжа на мечтите си. И ако това беше истина, тогава нямаше да спре докато не го отведе пред олтара.
Оу, какъв голям, хубав мъж сте - измърка Тара докато вземаше чиниите и чашите от Брейдън и ги остави до задната врата на къщурката си.
Брейдън й се усмихна докато тя затваряше вратата и излезе под малкия навес, който предпазваше задната врата от дъжда. Имаше малко място, но лесно побираше двама им.
Светлината от прозореца на къщурката осветяваше мястото достатъчно, че да могат да се виждат.
Проблясък от светкавица освети лицето й и тъмния глад в сините й очи.
Да, щеше да вкуси малко от рая за няколко минути и нямаше търпение да сложи край да въздържанието си.
Брейдън подпря ръце на рамката на вратата над главата на Тара и остави погледа си да скита по чувственото й тяло. Тя притежаваше извивки, които можеха да докарат мъжа до лудост. Големи, сочни гърди, където мъж може да зарови лице и ръце, наред с други неща, и тънка,
съблазнителна талия. Бедрата й бяха оформени нежно и по начина, по който се триеше я него, можеше да кажи, че тя знае някой и друг начин да достави удоволствие на един мъж.
И тогава се случи немислимото, когато тя плъзна длан по гърдите му.
Тялото му не реагира.
Не, не можеше да бъде!
Усмивката му угасна незабавно.
Тара притисна гърдите си към неговите и сложи ръце около врата му. Дишаше в ухото му, разбърка влажната му коса, преди да обхване меката част на ухото между зъбите си и да прокара езика си по края му.
Обикновено такива действия щяха да накарат главата му да се замае и щеше трескаво да я освободи от дрехите й.
Но тази нощ...
Добре, не можеше да каже, че не е приятно, защото беше. И все пак някак си, не го удовлетворяваше. Още по-лошо, тялото му само малко се раздвижи. Беше далеч от горящите слабини, които имаше през последните няколко дни.