И точно в този момент, разбра защо.
Той искаше Маги.
Свети Боже! Напрегна всички сили да не изругае високо, докато Тара прокарваше нокти надолу по гърба му. И нищо не се случи. Нямаше тръпки, нямаше...
Добре, тялото му малко се съживи, когато тя потри ръка в слабините му. И все пак, не беше същата реакция, която беше имал последната нощ, когато Маги закачливо му беше показала скромната си, напълно облечена цепка на бюста си.
Твърдо решен да се докаже на себе си, Брейдън обхвана брадичката на Тара с ръка, наведе главата й назад и я целуна дълбоко.
Тя посрещна напълно целувката му с практикувана лекота на жена, която беше опитна в изкуството на правенето на любов. Можеше да достави удоволствие на мъжа, нямаше никакво съмнение в това.
Но все пак тялото и умът му оставаха болезнено незаинтересовани.
Това, което наистина искаше, беше смела, невинна целувка на червенокоса палавница. Жената в ръцете му не беше нищо повече от беден заместител и тялото му го знаеше.
Да се продъни право в Ада!
Как можеше да желае толкова силно Маги? Подлудяваше го. Беше инат, упорита и последното нещо, което искаше, бе да достави удоволствие на мъж.
И все пак....
Аз съм глупак! Тъп, проклет глупак, който заслужава да му откъснат главата от раменете. Внезапно прегръдката му с Тара заизглежда безвкусна и противна. Презряна. И ако Маги научеше някога за това, то щеше да я съсипе.
- Не мога да го направя - каза той и се отдръпна от Тара.
Не, не можеше, не и докато истинският обект на желанието му чакаше в обора с брат му.
- Тате е вече в леглото - измърка Тара. — Никога няма да разбере. - Тя се протегна за връзките на ризата му.
Брейдън хвана ръцете й със своите и отстъпи крачка назад.
- Ти си красива девойка - каза й той. - Но се боя, че умът ми е някъде другаде тази нощ.
Тара облиза устни подканващо.
- Мога да те накарам да забравиш всичко за тази, която държи мислите ти.
Как му се искаше да беше така.
- Лека нощ, Тара - каза той, освобождавайки я и се запъти към обора. И с всяка стъпка, която правеше под проливния дъжд, проклинаше себе си и Маги.
Какво щеше да прави?
Мили Боже, обичаше ли я вече?
Не, изрева умът му. Не можеше да я обича. Отказваше да си позволи да обича жена. Любовта правеше мъжа слаб. Правеше го сляп и глупав.
Какво, ако един ден го помоли да се отрече от кръвта си, както майка му беше направила с баща му? Или както беше направила Айзабел с Киърън и Юън?
Това беше похот, реши той. Той едва беше опитал вкуса на Маги и му беше харесал.
Лошото беше факта, че знаеше, че не може
да я вкара в леглото си, за да я изкара от ума си. Никога нямаше да вземе това от нея.
Отхвърляйки глава назад, му се искаше проклетата светкавица да го повали мъртъв там, където стоеше. Защото нямаше начин да се измъкне и мир, който да постигне.
Дъжда обсипваше тялото на Маги, на практика я заслепяваше и мокреше дрехите й, когато тя напусна обора и тръгна през двора към къщата.
Беше сигурна, че ще намери Брейдън с една от девойките. И имаше много добра представа коя от тях се е обвила около него.
Стиснала зъби, за да отклони болката, тя заобиколи зад ъгъла на обора.
Шумни крясъци привлякоха вниманието й.
Поглеждайки бързо през дъжда тя видя две форми да се бият наблизо. Изглежда бяха две фермерски животни, без съмнение, правещи нещо, което тя не трябваше да прекъсва.
Маги тръгна да ги подминава, когато блясък от светкавица й показаха очертанията на мъжко тяло.
Зашеметена, тя замръзна, неспособна да повярва на очите си.
Докато светлината от друга мълния не освети отново и тя видя мъжът да дърпа малко четириного животно.
Маги се усмихна. Щеше да познае тази
добре оформена мускулеста фигура навсякъде. Дори, когато беше вир-вода и дърпащ някакво бедно, безпомощно животно.
Маги забърза към тях, за да види малка овца хваната в оградата. Брейдън беше коленичил в калта, докато се опитваше да освободи малкото добиче.
Облекчение се изля в нея при гледката. Не беше в ръцете на друга жена! Искаше й се да се разплаче от щастие. Той само се беше спрял да освободи животното.
Тя се затича към него.
- Какво правиш навън? - попита той, когато тя спря до него.
Несклонна да признае подозренията си, тя смени темата.
- Мога ли да направя нещо, за да помогна?
- Да, прибирай се вътре, преди да умреш от настинка.
Едва се сдържа да не го целуне. В този момент той беше по-хубав за нея, отколкото е бил някога преди и се почувства ужасно, че така погрешно го беше преценила.