- Нека да видя дали не мога да помогна. — Тя клекна и се протегна към овцата.
- Дръж я неподвижна - каза Брейдън, като стана, после се наведе над преградата, за да освободи задният крак на животното.
То рязко се дръпна и изблея отново. Повдигайки парче дърво, което беше паднало, Брейдън най-накрая го освободи.
Овцата се освободи, затича през двора и изчезна в нощта.
- Трябва да те вкараме вътре - каза Брейдън, хвана я за ръка и тръгна обратно към обора.
О, как искаше да извика! Той беше толкова добър, мил мъж.
Син беше прав. Брейдън беше идеалният й герой.
Брейдън й отвори вратата и двамата влязоха в миришещия на мускус обор.
- Измръзнала си до кости - сопна й се Брейдън, докато тя трепереше вътре точно до вратата. - Какво си мислеше, като излезе навън?
Тя отговори, като изкиха.
- Наздраве - каза той, донесе наметало и я уви в него. Подкара я към единственото празно отделение зад четирите коня. - Сега махни тези дрехи, преди да си се разболяла.
Усмихвайки му се, Маги кимна и отиде зад вратника, където можеше да получи малко усамотение. Чу Брейдън да крачи, но не вдигна поглед, за да види къде е.
- Защо не я спря? - поиска да узнае Брейдън от Син.
Маги се намръщи на гнева, който се долавяше в тона на Брейдън. Беше толкова нетипично за него да бъде ядосан, особено за нещо толкова просто като да се понамокриш за минута.
- Не помислих за това - отвърна Син с равен и спокоен глас.
- Добре, а трябваше.
- Успокой се, малки братко. Не ме е грижа за тона ти. - Този път тя чу нотката на предупреждение в гласа на Син.
Брейдън изръмжа към брат си.
Маги бързо махна мокрото си наметало и жълтата риза с връзки, после се уви в сухото наметало. Тя застана на върховете на пръстите си, за да помоли някой от мъжете да й донесе нова риза, но думите замръзнаха на устните й, когато видя гърбът на Брейдън.
Неговият гол гръб.
Устата й пресъхна, докато очите й пируваха с голата, загоряла кожа, която блестеше на светлината на свещите. През целият си живот беше знаела, че Брейдън е добре оформен, но никога не бе предполагала колко точно е чудесно тялото му.
Изобилие от бронзова плът беше обтегната над мускули толкова твърди, че я караха да гори.
Неосъзнаващ вниманието й, Брейдън продължи да говори на Син, докато пускаше наметалото си и оголи цялата задна дължина на тялото си към нея.
Главата й се замая и тя се притесни, че може да припадне. Беше великолепен, абсолютно разкошен! И без значение колко усилено се опитваше, не можеше да отдели погледа си от стегнатите му, златисти задни части, които молеха за женска милувка.
Тя сложи ръка на заграждението, за да се подкрепи. Нажежено до бяло желание мина
през нея, докато мислено прокарваше длан надолу по гърба му и усещаше тези стегнати мускули да играят по дланите й. Докосваше тези твърди крака, който бяха затъмнени от тъмни, къси косъмчета.
Гърдите й се стегнаха докато горещина и желание я заливаха.
Обърни се, умоляваше безмълвно тя, жадувайки да го погледне целия.
Ако отпред изглеждаше поне наполовина толкова добре, колкото отзад...
Брейдън обърна главата си и я улови как го зяпа. Маги се задъха от паника, когато погледът му задържа завладяващо нейният.
Вместо да се засрами от голотата си, Брейдън й се усмихна бавно и дяволито.
Лицето на Маги пламна и тя бързо приклекна зад ограждението. О, небеса, беше я хванал!
Покри лицето си с ръце и си пожела да потъне в пода.
О, мили Боже, о, мили Боже!
- Имаш ли нужда от нещо? - подигравателният глас на Брейдън я достигна.
- Имам нужда от риза - извика тя, като й се искаше да бе направила това и първия път. Защо, о, защо беше подала глава над заграждението?
Няколко секунди по-късно Брейдън й донесе една.
Дяволитата усмивка на лицето му я ужаси.
- Има ли нещо друго, от което да се нуждаеш? - попита я той.
Отвръщайки поглед настрани, Маги тръсна глава. Никога нямаше да е способна да го погледне в лицето отново.
- Това е всичко, от което има нужда. - Сигурна ли си?
- Напълно.
- Ако си сигурна, тогава. имам предвид, че мога...
- Добре съм - прекъсна го рязко тя. После направи грешка да погледне отново нагоре.
Блестящият, закачлив поглед в очите му накара дъхът й да спре. Мошеникът си играеше с нея.
- Ти, негодник мръсен - каза тя, но въпреки усилията, които положи, собствената й усмивка се разля.
- Мръсен? - игриво попита той,
И когато прокара поглед по тялото й, тя твърде остро осъзна факта, че беше облечена само с тънкото наметало в червено и черно, заметнато около раменете й. Небеса, на практика беше гола и той беше точно пред нея!