Смутена, тя се опита да се прикрие.
- Може ли да се облека? - попита тя. Той повдигна вежда към нея.
- Не знам за това. По-скоро се наслаждавам на гледката да си тук.
Тя използва ризата, за да покрие голите си рамене.
Той се засмя на безсилните й опити да се
покрие.
- Обличай се - каза й, след което й обърна гръб.
Въздъхвайки с облекчение, Маги бързо се облече и напусна заграждението.
Без дума или поглед, Син мина покрай нея и се качи на тавана на обора.
- Какво прави той? - попита тя Брейдън, когато се присъедини към него.
- Оставям ви насаме — отговори отгоре глухият глас на Син.
Брейдън вдигна поглед към дървените греди над главите им.
- Все едно има значение, след като знаем, че можеш да чуеш всичко, което кажем?
- Да, добре, аз съм извратен, не воайор. Брейдън се засмя. Обаче Маги не се развесели от преситените думи на Син.
Окачи мокрото си наметало и риза на вратата на заграждението, където бяха кравите.
Брейдън се придвижи и застана зад нея, толкова близо, че тя можеше да го почувства. Обърна се и го видя да държи друго наметало. Очите му бяха тъмни и примамващи, той използва наметалото, за да подсуши косата й.
Маги не можеше да помръдне, докато чувстваше силните му длани да потриват дрехата о главата й в чувствен ритъм, от който й секваше дъха. Тръпки минаха по нея, когато си спомни за гледката на голия му гръб.
В този момент тя искаше да го целуне. Повече, отколкото когато й да било преди. Докато той не проговори:
- Сега, кажи ми какво правеше навън? Очите й се отвориха, когато ръцете му спряха да подсушават косата й.
Без желание да му позволи да разбере, че го е подозирала в такова мошеничество, тя отклони поглед към пода.
- Нищо.
- Нищо? - попита невярващо той. - Какво, просто почувства нужда да се разходиш под поройния дъжд?
Той наведе глава докато не улови погледа й.
- Излязла си, за да ме шпионираш, нали? Откъде знаеше?
О, мъжът беше избрал страхотно време, за да започне да проявява интуиция!
- Какво те кара да мислиш така? - уклончиво попита тя.
- Инстинкт. - Странна възбуда затъмни очите му. Такава, която не можеше да проумее, но изненадващо приличаше на вина. - Мислеше, че ще ме намериш с Тара ли?
Страните й пламнаха. Почувства се толкова глупаво, че изобщо се е усъмнила в него. Но можеше да види, че нямаше да се отдалечи, без да му каже точно защо беше излязла в дъжда.
Въздъхвайки, тя кимна.
- Ами, ти намекна по-рано през деня, че си заинтересован от нея.
- Как? Като говорих с нея?
- Не, като флиртува. Той изглеждаше поразен.
- Флиртувал съм?
- Да - каза тя отбранително. Все пак беше направила предположение на базата на действията му. - Начинът, по който погледна жената, сякаш тя е единственото нещо на света за теб, сякаш не виждаш друга.
- Наистина? - попита той, в гласа му се долавяше нещо средно между гордост и отказ да повярва.
- Да.
- Ти си мислиш, че това е нещо, което правя винаги?
Маги настръхна.
- Знам, че е така. Защо мислиш, че жените са толкова луди по теб?
- Заради елегантния ми, добър външен вид, разбира се.
О, този мъж беше арогантен и тя не можеше да повярва, че удовлетворява егото му. Трябваше да спре и все пак, поради някаква причина, не можеше.
- Всичките ти братя го имат, но те никога не са били преследвани като теб.
- Винаги съм приемал, че това е така, защото аз съм чаровен, докато те са кисели.
- Това, на което казваш чар, е флиртуване. И е покоряващо.
Той се засмя толкова силно, че се задави.
- Какво? - попита Маги, чудейки се кое му беше направило впечатление на толкова забавно. Той стана сериозен до известна степен.
- Мислех си, че ти винаги си успявала да устоиш.
- Това е, защото никога не си го пробвал върху мен. За теб аз съм като пън.
Той наистина изглеждаше поразен от думите й. Дълбока бръчка се появи между веждите му.
- Какво?
- Истина е - каза тя, гърлото й се стегна, докато разкриваше наблюденията си пред него. - Гледаш към другите жени сякаш вече можеш да ги почувстваш в ръцете си, но когато се отнася до мен, гледаш право през мен. Това е ужасен навик, който винаги наранява чувствата ми.
- Затова ли ме ухапа, когато беше на единадесет?
Замълчи, Маги!
Но тя не слушаше. Преди да успее да се спре или да помисли по-добре за това, истината се изля от нея.
- Да. Всичко, което някога съм искала от теб, е да ме забележиш.
Тя го видя как спира и размишлява върху думите й. Когато погледна отново към нея, погледът му беше изучаващ. Тревожен.
- Може би съм те преценил зле, но се чудя дали не си също толкова виновна за това, колкото и аз.