- Какво имаш предвид?
- Някога наистина поглеждала ли си ме,
за да видиш мен? Или си била като другите и всичко, което някога си виждала, е външният ми вид? Защото гарантирам, че не моята индивидуалност гледаше влюбено преди минута, а по-скоро задника ми,
Маги отвори шокирано уста, после бързо я затвори. В нея се надигна възмущение. Как смееше той да я обвинява в нещо толкова глупаво? Тя не беше една от онези повърхностни девойки, за да й се замая главата от проста красота.
- Това е нелепо!
- Така ли? Ако ме познаваш толкова добре, тогава кажи кой е любимият ми цвят.
- Зелено - отговори тя без колебание. — Тъмнозелено. Същият цвят като очите на майка ти. Същото тъмнозелено, което имаш в повечето от плейдовете, които избираш да облечеш.
От израза на лицето му, тя можеше да каже, че отговорът й го е изненадал напълно. Той не можеше да повярва, че тя знаеше това за него.
Но това не беше всичко, което знаеше. И преди да успее да се спре, издърдори още неща, които знаеше за него.
- Любимите ти храни са печено еленово месо със задушено зеле и плодов пай с бъз. Пиеш тъмен ейл около другите мъже, но истината е, че предпочиташ греяно вино. Когато си у дома, винаги пиеш чаша топло мляко, напръскано с канела, преди да си легнеш. Любимата ти приказка е за ,"Диъдре от Сороус" и макар че никога няма да го признаеш и се опитваш да из-
глеждаш незаинтересован, когато свирят, на теб ти харесва да слушаш песните на бардовете.
Той изглеждаше напълно объркан от признанието й.
- От къде знаеш всичко това?
- Защото съм влюбена в теб, откакто се помня.
Брейдън не знаеше кой от двамата изглеждаше по-зашеметен от признанието й. Веднага след като думите излязоха от устата й, Маги изглеждаше ужасена. Той се чувстваше ужасен. Наистина, не можеше да се движи, не можеше да диша, просто гледаше към нея, докато думите й се устремиха в него.
Сякаш мина цяла вечност откакто просто стояха на една крачка разстояние, а думите й висяха като плащ между тях.
- Не - отвърна най-накрая той. - Не можеш да ме обичаш.
- Защо не? - попита тя с глас, пълен със същата болка, която той видя да се отразява в кехлибарените й очи.
- Защото не можеш.
Преди тя да успее да се помръдне, той се обърна и напусна обора в търсене на начин, по който да се справи с новината, която му беше стоварила.
Но всичко, върху което можеше да се фокусира, беше суровата агония, разкъсваща душата
му. Той не искаше тя да го обича. Не искаше никоя жена да го обича, поне не за повече от час или два.
Вси светии, как се беше случило това? И защо?
Брейдън спря при края на обора и се облегна върху избелялото дърво, прикривайки очи ръката си. Дъждът не беше толкова лош колкото по-рано, но все пак го намокри, докато търсеше безопасно място от лапите й. Отново и отново думите й ехтяха в ума му. Тя го обичаше. Обичаше го и знаеше неща за него, които не знаеше, че някой жена някога ще разбере. Дори и майка му.
И през цялото време той я беше пренебрегвал. Никога не й беше обръщал и малко внимание.
Не знаеше кое го караше да се чувства по-
зле.
Болка проряза сърцето му. Емоции, които не можеше да определи, го заливаха. Мили Боже, чувстваше се сякаш някой беше разцепил гърдите му на две.
- Брейдън? - чу той Маги да го вика.
- Светци закриляйте ме - прошепна той, разкъсван между желанието да прави любов с нея и да избяга колкото се може по-бързо.
Преди да вземе решение, тя го настигна. Брейдън погледна към нея и изруга.
- Жено, нямаш ли здрав разум да се втурваш обратно под дъжда?
Тя повдигна вежда към него, докато кръстосваше ръце пред гърдите си в слаб опит да се затопли.
- Мога да кажа същото за теб.
- Някои ще си помисли, че би се досетила, че искам да съм сам.
- Защо?
- Защото така. Сега влизай вътре и се подсуши.
Тя повдигна упорито брадичка.
- Ще го направя, когато и ти го сториш. Обзе го гняв.
- Не мога да повярвам, че си пораснала без някой от братята ти да те пребие от бой.
Тя прие гневните му думи, без да трепне.
- Едва ли имат да кажат много по въпроса, след като бяха толкова добри учители в това отношение. Сега искам да получа отговор от теб.
Брейдън затвори очи докато се бореше за контрол върху себе си. Не знаеше какво да направи или каже.
- Прибирай се вътре!
- Отговори ми!
Брейдън искаше да е толкова просто. Чувствата му бяха сложни и дълбоки. През целия си живот е бил обичан. Всяка жена, която някога беше познавал, бе шепнела своята неумираща страст към него, докато се шегуваха и играеха, и в края на деня всички те се женеха за някой друг.
На шестнадесет беше направил грешката да помоли Нараиндж Олуард да се омъжи за него. Две седмици по-късно тя се беше заклела на Колум.