Нейният аргумент му причиняваше болка до ден днешен: "Брейдън, защо да се женя за теб? Ти имаш хубаво лице и си страхотен между краката ми, но Колум има пари, за които не можеш да мечтаеш. Освен това, той пътува много, което ще ни даде изобилие от време да си поиграем."
Стисна зъби в крайна сметка й беше показал. Настоящото му състояние се присмиваше на жалката къща на Колум. Дори така, това никога не изтри болката в младото му, наранено сърце.
Не, жените бяха непостоянни, вероломни същества. И за разлика от братята му, той никога нямаше да повярва на медените им лъжи.
Но сега имаше проблем. Когато такива думи идваха от устните на Маги, той искаше да им повярва.
Защо беше така, не знаеше. Единственото, с което беше наясно е, че и малкото, което беше останало от сърнето му, ще бъде унищожено, ако откриеше, че тя си играе лицемерно с него.
Маги присви очи към него.
- Казваш, че съм упорита и все пак стоиш тук готов по-скоро да се удавиш, отколкото да отговориш на един прост въпрос. Против волята си, Брейдън се протегна към нея. Обхвана ледената й страна с длан.- Замръзваш.
- Знам.
Той се засмя кратко на сухия й тон.
- Ако си ме обичала толкова дълго, защо никога не си говорила за това?
- Защо не мислех, че искаш да го чуеш. Маги беше твърде проницателна. Но тя винаги е била такава.
Очите й загубиха блясъка си.
- Виж, Брейдън, не съм глупава. Знам, че никога няма да мога да те имам. Знам, че не споделяш чувствата ми и ми се иска никога да не бях споменавала за тях. За нещастие, не мога да си взема думите обратно. Може ли просто да забравим какво съм казала и да се приберем вътре преди и двамата да умрем от настинка? Брейдън кимна. Не защото се притесняваше за себе си, беше оцелявал при много по-лоши условия от тези, а защото не искаше да я види болна. Дълбините, до които би слязъл, за да я опази в безопасност, не подлежаха на изследване. Истината бе, че онова място в сърцето му, където той откриваше безпокойство за нея, се бореше с него повече от всяко друго някога.
Неохотно, той я хвана за ръка и я поведе към обора.
Когато влязоха вътре, прозвуча гласът на Син.
- Предполагам, че двамата ще тичате наоколо голи за известно време след като сега всичките ви дрехи са мокри.
- Всъщност - отговори Брейдън, докато изтръскваше дъжда от косата си, - си мислех да нападна твоята торба за някакви дрехи.
- Някак си се сетих за това.
Брейдън подаде на Маги едно от наметалата на Син и широката му риза.
Маги ги взе и бързо се преоблече насаме, докато мислите й се вълнуваха. Защо изобщо беше казала тези думи? И защо те измъчваха Брейдън толкова?
Този мъж винаги е бил загадка за нея, но не повече, отколкото тази нощ. Не трябваше ли любовта да направи някой щастлив?
Тя се присмя на мисълта. Кога това да обича Брейдън я беше направило щастлива? Тъжната истина в случая беше, че да го обича, й причиняваше само мъка. Нищо друго, освен нещастие.
Оклюмала, тя завърза наметалото.
Когато се върна в центъра на обора, тя видя Брейдън увит само в наметало, гърдите му бяха голи и лъщяха на слабата светлина. Гърлото й пресъхна при гледката.
Това щеше да бъде дълга, дълга нощ.
Преди да отдели още мисли по този въпрос, Син скочи на пода.
- Надявам се, че има начин да се залостят вратите.
Маги се намръщи на странното му поведение и коментар. - Защо?
- Имаше нападение от жените по пътя ни
и по вида на тези, можем да се озовем в неприятна битка - обясни Син докато вървеше към вратата.
Гримасата на Маги се задълбочи. За какво говореше той?
Брейдън прокле, когато стигна пръв вратата и потърси резето.
- Не можеш да го знаеш - злобно каза той.
- Няма нищо, с което да залостим - довърши за него Син. - Добре, няма ли това да е победа за дявола?
Тя погледна към тях дори още по-объркано. Изглеждаха сякаш ангелът на смъртта е пред тях и те бяха забравили да вземат последно причастие.
- Те са просто жени. Кажи им, че не си заинтересован...
- И те ще опитат и променят мнението ни — прекъсна я Брейдън.
Маги завъртя очи при злокобния му тон.
- Не, няма. Забравяш, че съм жена. Знам как мислят.
- А аз знам как действат - отвърна Брейдън, когато се върна при нея. - Няма да напуснат докато не получат това, което искат.
Маги се засмя на егото му.
- Ставаш смешен, Брейдън. Не си чак толкова неустоим.
Погледът му се заби в нея.
- Мислиш ли? Тогава обясни ми защо Тара се е запътила насам, след като вече й казах, че
не се интересувам от нея.
Преди тя да успее да измисли отговор, трите по-големи дъщери на Шеймъс изблъскаха вратите на обора.