- Чук, чук, юначаги - каза Тара с ръце на ханша си, докато ги оглеждаше. - Дойдохме да се погрижим за удобството ви.
Син побягна от жените към задната част на обора. Погледът „Казах ти" на Брейдън беше такъв, че Маги почти се засмя. Докато най-младото момиче не се запъти право към нея с поклащане на бедрата и поглед в очите, който казваше на Маги за какво точно е тръгнала. За нея.
Ох, дявол го взел! По-добре да се помръдне... бързо.
Маги се затича към заграждението зад себе си, но се спъна и падна.
- Оу, виж сега - каза момичето, когато се наведе над Маги и притисна една бледа ръка към челото й. - Имаш ли рана, която да се нуждае от целувка?
Устните на момичето бяха опасно близо до нейните, докато притискаше гърдите си към ръката на Маги.
Виждайки начин да отлепи мъжкараната от себе си, Маги присви устни в погнуса.
- Ъх, не - каза й, снишавайки гласа си с октава, докато се бореше да се измъкне изпод момичето. - Раната ми си е съвсем добре. Благодаря.
- Вижте, дами - намеси се Брейдън, докато отстъпваше от отворените обятия на Тара. — Какво ще каже баща ви, ако ви хване тук?
Тара го притисна към стената. Непоколебима към уклончивата тактика на Брейдън, Тара се засмя.
- О, той със сигурност ще хукне с оръжие след повечето от вас. Но вече спи. Сега - каза тя, сграбчи наметалото му и дръпна лицето му близо до своето. - Какво ще кажеш за още едно вкусване на тези твои сладки устни?
Брейдън се наведе и се откъсна от лапите й.
Маги беше ужасена. Никога в живота си не беше виждала нещо такова. Брейдън беше прав за жените.
О, небеса! Те имаха сериозни неприятности.
Точно, когато момичето се протегна да опипа Маги, силни ръце я дръпнаха назад.
За един неясен момент Син я повдигна от земята, метна я на кон и плесна задницата на животното. Конят изцвили, след което се стрелна от обора в смъртоносен бяг.
Маги се паникьоса докато се опитваше да поеме контрол над коня.
Той полетя към дърветата с юзда между зъбите си. Тя дръпна поводите, но конят не й обърна внимание, докато се спускаше между клоните, които я деряха и заплашваха да я свалят от седлото. Сърцето й препускаше, когато се наведе напред и се залепи за врата на коня, молейки се да не падне и да се пребие.
Вероятно минаха около пет минути преди Син и Брейдън да я настигнат и да поемат кон-
трол над животното. Брейдън се наведе и взе юздата в ръка, после използва своя кон, за да забави нейния. Сърцето й все още биеше в ушите й, докато бързо се помоли от благодарност за избавлението.
- Добре ли си? - попита я Брейдън.
Все още твърде ужасена, за да говори, Маги пое дълбоко дъх и кимна. Брейдън я потупа по ръката успокояващо, после се обърна към брат си с вбесен поглед.
- О, човече, какво ни причини?
- Спасих проклетия ти задник. Какво си мислеше, че ще стане, когато жените разкрият, че Маги не е момък? Готов ли беше да обясняваш?
На челюстта на Брейдън се появи тик.
- Сега ще увиснем на бесилото заради кражбата на коне!
Син поклати глава.
- Оставих повече от достатъчно злато за тези кранти. Собствениците им ще се разтреперят от радост да го получат
Маги гледаше как Брейдън малко се отпусна.
- Моите благодарности тогава.
Син се намести в седлото си и хвърли поглед, изпълнен със състрадание към Брейдън.
- Знаеш ли, малки братко, изглежда ми сякаш живееш в безкраен ад. Не мога да те заведа никъде, където жените да не се възползват от теб като от последната хапка на последната им вечеря.
Брейдън вдигна ръка и разтри врата си.
- Да, иска ми се да беше действал по-бързо.
Тази Тара има нокти като на ястреб. Кълна се, мисля, че кървя.
Точно тогава Маги осъзна истината за Брейдън. Той не беше безскрупулен нехранимайко, който прелъстява всяка жена, която намери. Всъщност, с изключение на лек флирт, той наистина не беше направил нищо, за да накара Тара да го преследва.
И макар, че и той и Син се бяха опитали да й кажат това, до този момент тя действително не вярваше.
- Къде ще спим сега? - попита тя мъжете, докато бавно избираха пътя си върху конете през тъмните дървета и с набързо събраните си вещи. - И какво ще правим с конете?
Брейдън беше този, който й отговори.
- След като имаме конете, предлагам да ги яздим до земите на МакДъглас, докато започнем да привличаме внимание, после ще ги оставим на паша. Колкото за нощта, някой чувства ли се добре, за да язди?
Син изръмжа.
- Сега мислиш да яздиш? Къде беше тази мисъл преди два дни, преди да съсипя краката си от ходене?
Брейдън се засмя.
- Трябва да си благодарен. По-добре да откраднат тези кранти, отколкото бойният ти кон или моят Демон.
Син неохотно отстъпи по въпроса.