Выбрать главу

- Моите какво? - попита Локлан, обиден от снизходителния му тон.

- Вярно е - продължи Брейдън. - Няма нито една жена сред тях, която не би искала да сподели една нощ с леърд. Не съм ли прав, Син?

- Защо ме питаш? Аз жена ли съм, че да знам?

- Е... - Брейдън не довърши мисълта си. Каквото и да беше в ума му, явно размисли,

защото бързо се върна към Локлан.

- Както вече казах, титлата и лицето са всичко, от което имаш нужда.

- Да, ама нито едно от тези неща не впечатлиха Маги. Тя ме отпрати незабавно. На този етап, не ми оставя никакъв избор. Ако не се върнат до утре на обяд, ще нападна църквата и ще ги измъкна със сила.

Брейдън го пусна.

- Не искаш да правиш такова нещо. Те са жени, Локлан. Нашите жени.

- Мислиш ли, че не знам това? Майка ни е там с тях. Но какъв избор имам?

Върху лицето на Брейдън се появи замислено изражение. Локлан почти можеше да види как мозъкът му работи. Добре, Брейдън винаги е знаел какво да направи, когато въпросът опираше до жени.

- Ще измисля друг начин - обеща Брейдън. - Какво ще кажеш да влея малко здрав разум на девойката и да върна жените, където им е мястото - в кухните и леглата ни?

Локлан се замисли. Ако Брейдън можеше да сложи край на това по мирен път, то със сигурност си заслужаваше да опитат. Не харесваше мисълта да нарани някоя от жените им повече от Брейдън.

Може би брат му щеше да успее там, където той се бе провалил. Брейдън винаги е бил добър в уреждането на разгорещените спорове по мирен път.

Само веднъж се бе провалил. Локлан трепна при спомена.

Достатъчно трагедии се бяха случили на семейството им. Последното нещо, което искаше, бе да добави още някоя. Щеше да даде възможност на Брейдън да поговори с жените.

Но само една. Не можеше да си позволи повече от това.

- Много добре. Но знай, че както я кара Маги, мъжете ми или ще превземат църквата сами, или ще ме изхвърлят по задник и ще си изберат нов леърд.

- Жени - промърмори Син. - Не мога да повярвам, че са вдигнали този бунт срещу вас, докато на раменете ви тежи семейна вражда, с която да се борите. Последното нещо, от което се нуждаете, е мъжете да се разсейват от лудориите им, когато трябва да защитават земите.

- Да - съгласи се Брейдън. - Изненадан съм, че МакДъглас не са се възползвали от този бунт.

Локлан погледна през прозореца по посока на църквата. Въпреки гнева си, за миг той се наслади на веселието, обхванало го от новината, която получи.

- Сигурен съм, че щяха да го направят, ако собствените му жени не бяха сторили същото нещо с неговия клан.

- Какво? - попита Брейдън.

- Вярно е - продължи Локлан. - Собствената му жена се присъедини към тях. Разбрах за това само преди три дни. Лейди МакДъглас направи за посмешище съпруга си.

- Тогава, смята ли да преговаря за мир? — попита Син.

- Не. Дори ако се съгласим да приемем условията, нито един от нас няма да посмее. Ако отстъпим пред жените по този въпрос, тогава те ще си помислят, че имат власт над нас и всеки път, когато нещо не им харесва, биха могли да се съберат и отново да се скрият. Тръпки ме побиват, като се замисля за последствията. Можете ли да си представите?

- Да - каза Брейдън с порочна усмивка. — Би било забавно.

Локлан го изгледа заплашително.

- Е, би могло - поправи се Брейдън, пренебрегвайки гнева на Локлан. Насочи уверения си поглед към тримата.

- От години повечето от вас ми се подиграват заради факта, че никоя жена не може да ми устои. Е, сега, братя мои, ще бъдете благодарни за дарбата ми.

Никога не бяха виждали погледа на Брейдън по-самоуверен.

- Елате и вижте сами колко бързо ще приключа с този въпрос. Обзалагам се, че ще е минал по-малко от четвърт час, преди Маги да започне да се храни от ръката ми.

- Приемам облога - каза Юън. - Особено след като видях как Маги отпрати Локлан. Ще ти се отрази добре да се провалиш.

- Аз да се проваля? - попита Брейдън невярващо. - Ха! Няма жива жена, която да ми устои.

- По изключение, се надявам да си прав — каза Локлан. - Не мога да ти позволя да загубиш този облог.

- Тогава ела и стани свидетел на моя най-чувствен триумф.

Юън плесна Локлан по гърба.

- Не знам за теб, но това е сблъсък, който нямам търпение да видя.

Брейдън МакАлистър можеше да сложи край на всичките й грандиозни планове.

Маги, дъщеря на Блар, замръзна пред прозореца на черквата, когато видя малката група мъже, отправила се към нея. Ако някога четиримата ездачи на Апокалипсиса се появяха от плът и кръв, щяха да бъдат в облика на четиримата мъже, които крачеха гордо надолу по пътя към малката черква, където тя и останалите жени бяха потърсили убежище.