- Аз ще съм благодарна, само това да остане зад нас - каза тихо Маги. Истина бе, че прекалено много неща вече се бяха случили по време на пътуването и всичко, което наистина искаше, бе да мине през този последен сблъсък и да приключи с това.
Така че те яздеха в мълчание.
Късно след полунощ и веднага след като дъждът беше спрял, Маги започна да дреме на седлото.
Брейдън спря, след като видя как тя клюма. Уплашен, че може да падне и да се нарани, той я издърпа при себе си.
Тя се събуди рязко.
- Шшш - каза той. - Не искам да паднеш. Заспивай пак.
Вместо спорът, който очакваше, тя кимна веднъж, положи глава на гърдите му и незабавно отново заспа.
Доверието й го изненада. Но не толкова колкото странната нежност, която почувства в сърцето си, докато червенокосата й глава лежеше върху голите му гърди. Дъхът й гъделичкаше толкова леко, докато тя дишаше срещу рамото му. И той направи всичко по силите си, за да не покрие устните й със собствените си и да не прокара ръка по късите й къдрици.
Тялото му се събуди за живот, желаещо меките й форми.
За пръв път Брейдън откри утешение в това. След случилото се с Тара, беше започнал да се чуди глупаво, че можеше би нещо не е наред с него. Но огънят в слабините му заради Маги потвърждаваше по-ранните му подозрения. Маги беше тази, която искаше. Само Маги.
Тръсна глава.
Кой би си помислил някога, че той, Брейдън МакАлистър, ще чезне по откровената, малка Маги МакБлар и грозните й обувки?
Ожени се за нея.
Думите прехвръкнаха през ума му толкова бързо, че той почти ги пропусна. И за момент позволи на мисълта да го изкуши.
Но това беше невъзможно. Отказваше да се омъжи за жена, в която можеше да е влюбен. Това щеше да е самоубийство.
- За какво мислиш? - внезапно попита Син.Стреснат, Брейдън погледна напред и видя
Син, обърнат на обратно върху седлото да го наблюдава. - Какво?
- Изглеждаш малко замислен там отзад и се чудех какво те измъчва.
- Кой казва, че се измъчвам?
Син поведе коня си към място, където можеха да яздят бързо един до друг.
- О, не знам. Може би заради смъртоносната хватка, която си приложил върху Маги и начина, по който я гледаш, сякаш не можеш да решиш дали да я прегърнеш или да я хвърлиш от коня си.
Брейдън мразеше начина, по който Син разгадаваше толкова лесно емоциите му.
- Тази способност, която имаш, е много обезпокоителна, братко. Не е за чудене, че английските ти приятели се кълнат, че си продал душата си на дявола.
Син погледна към него стоически.
- Един мъж трябва да има душа, преди да я
продаде.
Брейдън стана мълчалив. Имаше много скрити неща в тези думи. Години на болка и страдание. Брат му беше минал през най-лошото, което можеше да му предложи живота и силата му беше удивителна. Но най-вече, Брейдън чувстваше вина за това. Останалите леарди бяха пратили най-малките си синове като заложници в Англия. И по право той трябваше да страда вместо Син.
Дори да живееше хиляда години, никога нямаше да може да се примири с факта, че Син беше отишъл, докато той остана.
- Има ли някакъв начин някога да простиш на майка ми за това, което направи? - попита Брейдън най-накрая.
Дори в тъмнината Брейдън можеше да почувства омразата на Син.
- Казаха ми, че всичко е възможно. Но след като не мога да простя на собствената си майка за това, което направи, защо трябва да простя на твоята?
Брейдън не отговори. Спомняше си този съдбовен ден също толкова добре колкото и Син. Денят, в който крал Дейвид беше дошъл в замъка им и беше поискал син, за да помогне за постигането на мир с английският крал след войната, която бяха водили за северна Англия.
Баща му беше плъзнал внимателен, замислен поглед по всеки от синовете си. Петимата едновременно бяха сдържали дъха си от страх, знаейки, че един от тях трябва да отиде.
Локлан смело беше направил крачка напред, когато изневиделица майка им го беше сграбчила и издърпала назад. Тя беше събрала четирите си сина покрай нея и остави Син да стои сам самичък. Изолиран.
- Вземи някой от синовете ми и се кълна, че ще се самоубия - беше казала тя. Баща му, който я беше обичал от цялото си сърце, не беше спорил. И до ден днешен, Брейдън все още можеше да види ужасения израз на лицето на Син, когато осъзна, че баща му ще го предаде.
И защо.
- Давай, старче — изръмжа смело Син, свивайки юмруци. - Прати копелето мелез обратно в Англия, докато глезиш шотландската си курва.
Баща им беше отговорил на гневните думи на Син с яростен плесник, който накара Син да се олюлее.
- Никой мой син не обижда жена ми.
- Тогава аз не съм ти син. - Очите му бяха пълни с гняв и омраза. Син се изправи от удара, който беше оставил кървава следа по лицето му.