Непоискани, хиляди желания преминаха през ума й едновременно. Всички неща, които желаеше да направи в живота си, но никога не бе имала възможност да ги стори. Искаше да види Ирландия поне веднъж, да отиде на юг и да посети Адриановия вал. Копнееше да гледа децата и внуците си как лудуват по двора, докато търсеха съкровището на дракона и се дразнеха помежду си.
Нямаше търпение малкият син на Ангъс да порасне и възмъжее, искаше да го научи да язди и да бере плодове. Дори искаше да види как Иън открива добро момиче и се жени.
Толкова много неща, които искаше да направи, бе ги очаквала с нетърпение.
Сега времето нямаше да й стигне, за да направи всичко това.
И тогава погледна към Брейдън, докато той освобождаваше коня й да пасе и започна да потрива своя. Вдигна силната си ръка, за да махне тъмен кичур коса от влажното си чело.
Маги замръзна. От всичките неща, които искаше в живота си, той беше единственото нещо, за което съжаляваше, че не може да притежава. Всички сънища, които беше сънувала за него, всички престорени целувки, с които бе дарила възглавницата си - всичко това я връхлетя.
И тогава взе решение.
След всички години, в които живееше живота си заради другите, имаше едно егоистично деяние, което тя искаше. Ако умреше на следващия ден, имаше едно последно нещо, което щеше да направи. За което да не съжалява.
Брейдън остави конете да пасат. Обърна се и се приближи към Маги, когато забеляза Син, седящ, подпрян на едно дърво. Направи две крачки, приближавайки се към брат си, преди да осъзнае, че Син спи дълбоко.
Усмихвайки се на необикновеното събитие, Брейдън поклати глава. В края на краищата, брат му беше човек. На моменти бе изпитвал съмнения.
Не желаейки да безпокои Син, Брейдън пристъпи назад, макар да знаеше, че няма да го събуди.
Докато се приближаваше към лагера, Брейдън се насили да не поглежда към Маги. Но беше трудно. Знаеше, че трябва да спазва дистанция помежду им, и все пак беше най-трудното нещо, което някога се е опитвал да направи в живота си.
- Докато Син спи, аз отивам да се изкъпя - каза й той, повдигайки вързопа си от земята.
Трябваше да се довери на Син. Брат му бе свършил забележителна работа относно събирането на повечето от вещите им, преди да ги измъкне от Тара и лапите на сестрите й. Но все пак, бързината на действие и бързото мислене под напрежение, бяха специалитетите на Син.
Когато Маги не му отговори, той погледна към нея. Тя седеше тихо сама, без да му обръща внимание.
Без съмнение я нараних, след като я игнорирах тази сутрин. При мисълта болката премина през него и той се прокле вътрешно.
Не трябваше да идва на това пътуване. Никога не се е нагърбвал доброволно да пази жени. Ако не беше прекарал толкова много време с Маги през последните два дни, никога нямаше да узнае, колко много означава тя за него. Би могъл да изживее целия си живот в блажено невежество.
Въздъхвайки, той пое през дърветата до потока, който следваха.
Свали дрехите си и се потопи, но дори и студът на водата не можа да потисне горещата нужда, която изпитваше към нея. Повече, отколкото би могъл да я избие от ума си.
Брейдън се гмурна под водата и се постара да не мисли за червенокоси нимфи, които бяха в състояние да откраднат душите на мъжете.
Маги се взираше към дърветата в посоката, където беше изчезнал Брейдън. Ръцете й трепереха, докато обмисляше какво трябва да направи.
Хайде, призова я ума й. Вече взе решение.
Да, тя беше взела, но все още обмисляше действията си. Това беше като преструвките, които й носеха проблеми. Знаеше, че Брейдън не би я отпратил.
Но как щеше да се промени връзката им? След като го познаеше като любовник, никога не биха могли да се върнат оттам, от, където бяха започнали.
Разбира се, тя наистина не искаше да се връща назад и да бъде невидима за него.
Какво искаш?
- Искам чудо - прошепна тя.
В пълния си разцвет, разхождащо се по вода чудо. Искаше Брейдън да бъде неин. И ако оцелееше след срещата си с МакДъглас, не искаше да го целува за довиждане и да го гледа как се развлича с друга жена.
А ако умреш?
Тя се разтрепери още повече.
Затваряйки очите си, се опита да реши какво да прави. Докато се концентрираше, през ума й премина картина как Брейдън я държи. Можеше да го почувства, да го помирише.
Да го вкуси.
През целия си живот го искаше, единствено него. И тогава осъзна цялостната дълбочина на чувствата си към Брейдън. Не, не можеше да отиде в гроба или да преживее дори и ден, без да опознае човека, който бе откраднал сърцето й.
В крайна сметка, дори и ако това означаваше да го остави да си отиде, искаше да знае напълно какво е усещането да го обича като истинска жена.