Цялото й тяло се разтърси, Маги бавно се
изправи на крака, а след това се запъти към дърветата в търсене на единствения мъж, когото някога бе обичала.
Брейдън изсумтя докато прокарваше пръсти през гладката си мокра коса. Чувстваше се добре отново да бъде чист.
Наведе се до кръста, за да изплакне лицето си. И докато се изправяше, чу слаб плисък зад себе си.
Преди да успее да помръдне, две хубави мокри ръце обвиха кръста му и го придърпаха към идеално закръглени гърди, които погалиха вдлъбнатината на гърба му.
- Брейдън?
Той замръзна, когато чу гласа на Маги в ухото си, докато влажните й голи гърди прогаряха дупка в гръбнака му. Искаше да й каже нещо, но гърлото му беше толкова стегнато, че едва можеше да диша.
- Ще ми позволиш ли да правя любов с теб? - попита тя.
О, това е сън! Трябваше да е сън.
Със сигурност цветенцето няма да му...
Мислите му се разпръснаха, когато тя разхлаби хватката си около кръста му и го заобиколи.
Мили Боже, беше красива. Повече от всякога.
Погледът му премина по блестящото й тяло, поглъщайки я цялата. Влажната й червеникаво-
кафява коса се уви около палавото й, луничаво лице. Кадифените й, голи рамене блестяха от капчиците вода, които улавяха лъчите на слънцето.
Но най-силно го привлякоха гърдите й, той се загледа в тях, стегнати, с изпъкнали връхчета, които молеха за целувка на любовник. Докосване на любовник.
И в този момент си пожела водата да не беше толкова дълбока, изцяло стигаше до пъпа й, а той искаше да види повече от нея.
- Маги - въздъхна той. - Какво...
- Шшш - каза тя, поставяйки пръст на устните му. - Не казвай нищо, докато не съм си променила мнението. - Гладният й поглед се втренчи в тялото му, изражението й бе отчаяно. - Не искам да променям решението си.
Брейдън знаеше, че трябва да я отпрати. Щеше да бъде благородна, достойна постъпка, която трябваше да направи. Но след това, никога нямаше да бъде благороден или достоен.
И преди да може да вземе решение за каквото и да било, тя се протегна и погали с ръка гърдите му, около собственото му изпъкнало зърно, прокарвайки ноктите си все така нежно по кожата му. Хиляди тръпки преминаха през него, докато тялото му изгаряше отвътре.
Защо тя правеше това?
Защо ще иска мъж като него? Каквато и да бе причината, за него нямаше никакъв смисъл.
Тя премести ръката си от устните му, след което наведе глава и пое зърното му в устата си, засмуквайки го все така нежно.
Брейдън стенеше от удоволствието, което предизвика докосването на езика и устните й. И тогава тя направи най-невероятното нещо от всички възможни: потопи ръката си под водата и обгърна члена му с ръката си. Това нежно колебливо докосване на пръстите й по мъжествеността му премина по-дълбоко, отколкото физическия допир. Докосна го, изцяло достигайки до непокаяната му душа. Замаян и разгорещен, той беше на предела на разумната мисъл. Всичко, за което можеше да мисли, беше как най-накрая задоволява дълбокия си копнеж, който непрекъснато го измъчваше от момента, в който я беше видял да го предизвиква на вратата на църквата. Как я желаеше. Това беше извън разбирането, беше отчаяние, толкова дълбоко, че разкъсваше изцяло сърцето му.
Държейки лицето й в ръцете си, той наклони главата й и покри устните й със своите.
Тя въздъхна в устата му, докато продължаваше да гали подутата му мъжественост с ръка.
Инстинктивно, тялото на Брейдън се изви срещу дланта и пръстите й, оставяйки я да си проправи път към него, докато вкусваше сладостта на устните й.
Маги се страхуваше, че може да припадне, докато главата й се замайваше от вкуса му, от усещането на копринената му твърдост по върховете на пръстите й. Никога не бе предпо-
лагала какво би било усещането за един мъж. Брейдън беше толкова нежен и твърд в същото време. Като кадифе, опънато над стомана.
Да, искаше го. И ако това беше единственият начин да го има, тогава щеше да го вземе.
В този момент, беше неин, а тя щеше да го обича по начина, по който винаги бе мечтала да го обича.
С цялото си сърце.
Няма да има връщане назад. Без страх.
Никога не би искала друг мъж да я докосва по този начин. Да я целува. Да я държи. Брейдън беше единственият мъж, за който някога би изгоряла. Да вървят по дяволите страховете й.
Брейдън я вдигна на ръце и си проправи път към брега. Постави я на наметалото, което беше опънала там за тях.
- Планирала си всичко, нали? - попита той с лека, хумористична нотка в гласа си.
Маги кимна.
- А ако те бях отпратил? - попита той.
- Нямаше да ти позволя - прошепна тя, обви ръце около врата му и придърпа главата му към нейната за поредната дълга, дълбока и приятна целувка.