Брейдън не я разочарова, когато награби устните й като древен викинг. Тя въздъхна от задоволство и прокара ръцете си надолу по изваяния му, твърд гръб.
Той беше мъжът на мечтите й тя щеше да се наслади на това.
Мускулите му потрепваха и се огъваха под дланите й, докато гърдите му се търкаха в нейните. Възбуждайки я, дразнейки я. Доставяйки й удоволствие.
О, но усещането за него беше прекрасно. А вкусът му бе дори по-невероятен.
Нейният герой. Нейната любов.
Как й се искаше да може да го задържи така завинаги. Изгубени в този момент, където бяха само двамата. Без минало и без бъдеще, където нищо не би ги разделило.
Беше перфектно.
Той изостави устните й и си проправи път с изпепеляваща целувка към врата й, където засмука и подразни плътта й с езика и зъбите си. Маги изви гърба си, разтърсвана от удоволствие, докато ръцете му се плъзгаха по тялото й. Надолу по луничавите й рамене, около кръста й, до мястото, където той обхвана бедрата й с ръцете си.
Докато се преместваше към гърдите й, тя го спря.
Той я погледна намръщено.
- Това е моята фантазия - обясни Маги със смутена усмивка. Претърколи по гръб и го възседна през кръста. Улови момента, за да се наслади на усещането от твърдите му, стегнати мускули, галещи чувствителното място между краката й. Беше толкова странно начинът, по който тези мускули се свиваха, докато той дишаше. Инстинктивно,
тя се притисна в него, предизвиквайки трепет на очакване в тялото си и дълбоко ръмжене от Брейдън.
Всички чувства, които бе погребала, изплуваха и тя се предаде на мечтите и фантазиите си. На всички моменти, когато се бе оставяла на волята му.
Сега той беше изцяло неин. Чувстваше се необичайно свободна и въодушевена. Можеше да я напусне, когато настъпи утрото, но никога нямаше да я забрави.
Никога.
Брейдън се взираше с благоговение в нея, когато усети косъмчетата по протежение на бедрата й леко да дразнят корема му....
- И всъщност какво включва тази твоя фантазия? - попита той, докато се гледаха един друг.
Усмивката й стана по-широка. Наклони глава към неговата и вместо да го целуне, както той очакваше, доближи устни до врата му.
Брейдън изсъска от удоволствие от топлината на устните й, докато го изгаряха. Езикът й се стрелна по наболата брада на врата му, дразнейки и измъчвайки го с нестихващи вълни от наслада.
Беше толкова странно. Не можеше да преброи жените, които са правили това за него в миналото, и все пак никоя от тях никога не го бе карала да изпита такова странно чувство на напрежение. Такова усещане за пълнота.
И това, което го ужасяваше най-много, беше
фактът, че не можеше да я отблъсне. Нуждаеше от нея по начин, който не можеше да се опише.
Тя се наведе напред, така че гърдите й се притиснаха към неговите.
- Маги - прошепна той дрезгаво, прокарвайки ръце по гладката, блестяща кожа на гърба й. А тя спусна устните си надолу по тялото му.
Бавно, старателно, покри гърдите и ръцете му с изгарящите си целувки. Гърдите й се олюляваха насреща му, дразнеха неговите, докато ръцете й изследваха всеки сантиметър от кожата му.
Брейдън не можеше да си спомни жена, която да е била някога толкова смела с него. Човек, който изглеждаше, че получава удоволствие от това да му предоставя такова. Беше невероятно.
И в този момент, той осъзна колко много означава за него малкото му цветенце.
Светци, смилете се над душата му. Как трябваше да постъпи?
Да я отблъсне.
По-скоро щеше да умре, отколкото да я остави да си тръгне. Не мисли за това.
Не, няма. Просто ще се наслади на момента и жената. Изживей го без мисълта за утрешния ден. Точно сега бяха само двамата и не би позволил на никого, дори и на себе си, да развали това, което споделяха.
Маги се наслаждаваше на звука от стоновете на Брейдън и ръмженето, което изпълваше
ушите й. Може би трябваше да се притеснява от действията си, но беше сигурна. Ако беше готова за това, щеше да го направи изцяло и без задръжки.
Преди да свърши деня искаше да го опознае от главата чак до пръстите на краката му.
С тази мисъл в съзнанието си, тя насочи устните си към бедрото му. Брейдън затаи рязко дъх и стисна зъби, докато тръпки разтърсваха тялото му.
Маги се засмя гърлено, докато продължаваше безмилостното си изучаване.
Кой би си помислил, че такъв смел, силен мъж може да бъде повален с обикновена ласка?
Това откритие й даде сила и я развълнува още повече.
Той беше неин. Брейдън зарови ръка в косата й, тъй като се бореше с желанието да поеме контрол над ситуацията. Скоро щеше да получи шанса да й се насити. За момента щеше да я задоволи, оставяйки я да диктува правилата.