- Маги, това ти ли си? - попита Сиана МакДъглас
- Да - отвърна Маги, - може ли да влезем?
- Да - съгласи се Сиана и отстъпи на безопасно разстояние от вътрешната страна на стената.
Жена на около четиридесет години, която държеше метлата си като меч, отвори портата само колкото да може Маги и придружителите й да влязат и веднага след като те се вмъкнаха тя
я затръшна и заключи.
Сиана пристъпи напред и взе ръката на Маги в своята. Бузите й бяха почервенели, а очите й блестяха от щастие.
- Приключили се? - попита тя. Маги поклати глава.
- Не и става още по-лошо. Мъжете от моя клан са готови да убият Локлан, ако той не се справи с това, а той отказва да го разреши, освен, ако твоят съпруг не спре да преследва живота на братята му.
Дамата пусна ръката на Маги и цялото щастие изчезна от лицето й.
- Света Дево - въздъхна Сиана, - какво ще правим тогава?
- Не знам - прошепна Маги, - уморих се от толкова кръвопролития, но се страхувам, че този път мъжете ни победиха.
- Милейди? - повика я Брейдън, привличайки вниманието им към себе си. - Знаете ли за нещо, което може да принуди съпруга ви да се откаже от тази вражда?
Лицето на Сиана стана студено и ядосано.
- Не. Той обичаше тази дяволска жена повече от всичко останало.
- Тогава защо се е оженил за теб? - попита Маги, но веднага съжали за глупавия си въпрос.
Въпреки това Сиана не изглеждаше ни най-малко изненадана от него. И когато отговори, гласа й беше напълно лишен от емоции.
- Заради парите ми и защото майка му нас-
тояваше да си вземе жена.
- Майка му? - попита Брейдън - Тя тук ли е?
- Стоя точно зад теб, паленце и държа дръжката на метлата готова да те поваля, ако помръднеш към някоя от нас. - Тя му хвърли един преценяващ поглед. - И не мисли, че съм толкова стара, за да не помня какво има наум един млад самец като теб.
Брейдън се обърна бавно, за да погледне жената, която ги беше пуснала да влязат вътре.
Агнес МакДъглас изглеждаше по-млада за годините си.
Нейната ягодово-руса коса имаше само няколко сиви кичура и сините й очи бяха дръзки и изпълнени с живот, което правеше жената да изглежда два пъти по-млада от годините си.
Тя постави дръжката на земята и я задържа като войник копие, а лявата си ръка сложи на кръста и му хвърли един изучаващ поглед.
- Казах на моя Роби, че тази жена е змия, още когато видях за първи път блуждаещите й очи. Знаех, че не е добра. Но той не искаше да ме слуша. Желаеше да я има, въпреки предупрежденията ми.
Маги пристъпи напред.
- Има ли нещо, което може да го накара... Агнес поклати глава преди Маги да довърши.
- Тя отрови моето момче с тези нейни постоянни сръдни.
Лицето на Сиана се бе превърнало в камък.
- Сега аз нося детето му и няма да му дам
живот, освен ако съпруга ми не престане да мечтае за тази жена. Син изсумтя.
- Мога ли да отбележа милейди, че се съмнявам да имате избор, когато трябва да родите детето си?
Сиана му хвърли смразяващ поглед. Син просто й се усмихна в отговор.
- Чакайте! - прекъсна ги Маги - Мисля, че имам план.
Брейдън потръпна при думите й. Господ да ги пази сега, той познаваше твърде добре Маги и плановете й.
Ако имаше поне малко разум, щеше да се върне обратно в Англия и да вземе и Син със себе си.
Той огледа жените, които ги заобикаляха. Всички погледи бяха втренчени в Маги и червата му се стегнаха още повече. Те бяха готови да я слушат.
Разбира се, че щяха да са. Те не знаеха в какво се забъркват.
Но той знаеше.
- Брат ми Ангъс често използваше едни думи - каза им Маги. - Не знаеш какво притежаваш, докато не го загубиш.
Вратът на Брейдън почервеня и някакво вътрешно предчувствие го караше да я сграбчи и да побегне обратно към вкъщи толкова бързо, колкото го държаха краката.
Но по дяволите, глупака му с глупак не по-
мръдваше.
- Е - продължи Маги - мисля, че знам на чин да покажем на Роби МакДъглас точно това, което има и да проверим дали то означава нещо
за него.
Веднъж, след като плановете за утрешния ден бяха изготвени, Агнес и Сиана отведоха Маги, Син и Брейдън в замъка, за да се нахранят и да приключат с подготовката. Маги остана достатъчно дълго, за да се увери, че всичко е готово, показвайки най-доброто си хладнокръвие. За разлика от мъжете тя не искаше да яде. Не и когато стомахът й беше вързан на възел и я преследваха множество съмнения.