- Знам, че не е много - каза той - Но само това имам. Ако ме заведеш вкъщи при тях, ще ти дам всичко и се кълна, че ще намеря работа, за да платя както трябва, задет' се занимаваш с мен.
Очите й се напълниха със сълзи, когато погледна протегнатата му ръка.
Как е възможно някой да е толкова студен, че да изостави такова мило дете? Беше очевидно, че е добро хлапе. Въпреки гневът си той беше уважителен и честен.
Маги приклекна срещу него и погледна към отплатата му.
- Какво хубаво съкровище си имаш тук. Той кимна тържествено, като опипа стъкленото си топче.
- Това е било част от шнолата на майка ми. Беше паднало и аз исках да й го оправя, но тя умря, преди да спечеля достатъчно, за да платя на ковача да го поправи.
После докосна камъчето.
- Това взех от нашата къща, когато бях малко момче и ми казаха, че повече не мога да живея там.
И накрая докосна парчето сребро.
- Това беше пръстена, който баща ми е подарил на майка ми. Чичо ми се опита да го разтопи, но аз го грабнах от огъня, когато не гледаше и го скрих.
Той протегна ръка към нея и й предложи всичко, което имаше на този свят.
Преглъщайки сълзите си, Маги взе ръката му в своите две и я сви заедно със съкровищата му.
- Това е твърде щедро за мен, за да го взема. Тя свали плаща от раменете си и го загърна
с него.
- Не е нужно да ми плащаш, Конър. За мен ще бъде чест да те отведа оттук.
Щастие озари очите му, преди подозрението да помрачи погледа му.
- Какво искаш от мен тогава?
- Нищо.
Той я погледна с насмешка.
- Хората не правят добри неща за нищо. Винаги искат нещо в замяна.
Господи, момчето звучеше точно като Син, когато й говореше резервирано. Какви ли неща са му се случили, за да го направят толкова недоверчив на такава ранна възраст?
Тя се протегна и приглади един кичур от стърчащата коса на челото му, после сложи ръка
на студената, му буза.
- Не всички хора са такива.
Той все още я гледаше подозрително. Маги се изчерви и протегна ръка, за да хване неговата.
- Ял ли си нещо?
Конър се поколеба, преди да поеме ръката й.
- Жените няма да ми позволят да ям нищо 'щот съм мъж.
Тя стисна ръката му по-силно, докато минаваха през двора. Хлапето беше още далече от това да е мъж, въпреки че действията му бяха като на възрастен. Ох, само веднъж да се докопа до леля му и чичо му щеше да даде и на двамата да се разберат!
Как е възможно някой да е толкова жесток, след като беше очевидно, че момчето има добро сърце?
- Ела с мен - каза тя нежно, - и аз ще се погрижа да те нахраня.
Конър се закова на място, когато тя го поведе към замъка.
- Не - каза той - ако леля ми ме види, със сигурност ще ме бие.
Само да опита! Маги беше в такова настроение, че жената нямаше никакъв шанс. Но беше ясно, че момчето е видяло достатъчно насилие в живота си.
Сега то се нуждаеше от закрила и тя щеше да го пази независимо как.
- Тогава аз ще направя така, че тя да не те
види.
Маги задържа вледенените му ръце в своите, когато смени посоката и го въведа в замъка през задните стъпала до малката стая, която Сиана й беше дала за през нощта.
Беше доста мразовита вечер, за да остане навън, а бедният Конър беше бос и облечен в жълтеникаво-син плейд, който беше заприличал на дрипа. На Маги и беше невъзможно дори да си представи безсърдечието на леля му и чичо му. Никога не би могла да се отнесе с едно дете по този начин и още повече с някой, който й е роднина.
Маги отвори вратата на стаята си.
- Конър, дали майка ти някога е казала на баща ти за теб? — попита Маги, когато влезе в стаята, за да запали свещите на малката масичка пред огнището. Той се спря на вратата.
Маги видя как очите му се разтвориха широко, после се стрелнаха през стаята, за да видят разгарящия се огън, голямото легло, малката масичка и стол и топлите завивки. Той премигна неспособен да повярва, че тя го кани в такъв лукс.
Бързо се доближи до огъня и протегна слабите си ръчички, за да усети топлината му.
- Тя ми каза, че е отишла при него, за да му каже за мен, но когато е пристигнала в замъка, го е видяла там с красива девойка.
Конър се наведе към нея и изрече, следващите думи с приглушен шепот сякаш и споделяше някаква тайна.
- Тя каза, че те са се целували.
После се изправи и изрецитира останалото, което неговата майка беше набивала в главата му стотици пъти.
- Каза, че тогава е разбрала, че всички любовни думи, които той й е казал са били лъжа. Че всички мъже са лъжци и нищожества и ако Господ е бил наистина милостив, съм щял да се родя момиче като нея, а не още един мъж, пратен да разбие сърцето й.