Выбрать главу

Сърцето на Маги се сви при тези думи, думи, които бяха изречени спокойно, с тихо примирение. Неспособна да стои права тя падна на колене и прегърна силно момчето. В първия миг то се сви и започна да се дърпа, но тя го притисна още по-силно към себе си и отказа да го пусне. Детето се нуждаеше от любов. Нуждаеше от прегръдка и тя нямаше да загуби нито минута повече, без да му я даде.

За нейна изненада, той колебливо я прегърна със слабичките си, малки ръце и положи глава на рамото й.

- Знаеш ли, Конър, Бог е милостив и е направил чудо като е позволил да се родиш момче.

Той не отговори нищо, но тя можеше да почувства горещите му сълзи, които мокреха врата й.

Маги притисна главата му към рамото си и го залюля в прегръдката си, като го държеше толкова здраво, колкото можеше.

В този миг разбра какво щеше да направи

на мястото на Айлийн. Никога нямаше позвволи Син да бъде изолиран или да бъде отведен от враговете на баща му. Не можеше да си представи и да остави това дете да страда дори още един ден.

Не знаеше как Брейдън ще реагира на съществуването на Конър, но беше наясно какво трябва да направи.

- Знаеш ли, Конър - прошепна тя докато го люлееше - ако не искаш да останеш с твоето семейство, заедно със снаха ми Кейт имаме малка ферма. Тя има две малки деца, момченце и момиченце. Мислех си, че те може да се нуждаят от братовчед, който да ги наглежда.

Той отдръпна глава назад, за да я погледне.

Тя се усмихна и приглади косата му, сложи ръка на нежната му буза, докато му обясняваше какво има предвид.

- Мислех си, че ако предпочиташ, можеш да дойдеш да живееш с нас.

Намръщеното му изражение се превърна в невярващо, после очите му заблестяха.

- Ще имам семейство? Маги кимна.

- Да. Това, което искаш да имаш, а също и майка, която те обича. Да не говорим, че тя прави и най-добрите торти от бъз, които някога си опитвал.

За първи път го видя да се усмихва. Очите й отново се насълзиха, тя се протегна и докосна дълбоките трапчинки, с което развали усмивката му.

- Обещавам, да бъда добро момче и да ям само толкова, колкото ми даваш. Никога няма да си искам допълнително.

- Можеш да ядеш толкова колкото си поискаш.

- Наистина ли? Тя кимна.

- Урааа! - извика той, после бързо се сви и сложи ръка на устата си, като я погледна колебливо. - Извинявай за това.

- Нямам нищо против шума - каза Маги — Израснала съм с шест момчета и те винаги се ритаха и крещяха.

Тя се изправи на крака и разбърка косата му с ръка.

- Ще чакаш тук, докато ти донеса нещо за ядене.

Недоверието отново се върна в очите му, но не каза нищо, когато го остави.

Хиляди емоции я връхлетяха, когато мина по стълбите и бързо започна да събира храна върху една табла, след като каза на слугите, че иска да се храни сама. Никой не я попита нищо.

Веднъж, след като Маги натрупа достатъчно храна, за да напълни стомахчето на Конър, тя се върна обратно при него, като проклинаше безчувствените му роднини на всяка крачка.

Защо ли майката на Конър не беше казала на Брейдън въпреки всичко?

Маги не знаеше със сигурност, но предполагаше, че Брейдън ще прибере с удоволствие детето. А дори да не го направеше, Локлан със сигурност щеше да го стори.

Не съди майка му, Маги, каза си тя - това Господ сам ще направи.

Но беше трудно да се примири. Всъщност в този момент, не знаеше кого повече иска да набие - майката на Конър или Брейдън. Оставяйки таблата настрана за момент, тя отвори вратата на стаята си и видя Конър да стои на леглото. Той скочи от него ужасен да не би тя да му се кара и когато видя храната в ръцете й, отново възкликна.

Маги остави поставката на малката масичка до огъня и гледаше щастливо как той тъпче в устата си печено телешко, моркови, грах, лук и ябълки.

След като приключи с яденето, тя го сложи в леглото и го остави да сънува по-добри дни.

Той заспа веднага след като затвори очи. Маги се заслуша в лекото му дишане докато приглаждаше косата му с ръка.

- О, Брейдън - прошепна тя, питайки се как ще му каже, че е баща.

От една страна, можеше да го убие заради това, че е оставил момчето, но от друга страна, осъзнаваше, че е нямало как да знае за съществуването на Конър. Бедната му майка сигурно е нямала идея как е трябвало да постъпи и това, че е видяла как Брейдън се целува с друга, вероятно я е озлобило. Ако Маги беше на мястото на тази жена, щеше да стигне до Брейдън и така да се спречка с него докато не почне да отстъпва назад.

Но такава беше тя, а не бедната жена, на която са разбили сърцето.

Изведнъж се разтрепери, когато се замисли за самата себе си. Какво щеше да стане, ако и тя е бременна?