Отговорът беше прост.
- Ще го обичам толкова много колкото обичам и баща му - прошепна тя. И наистина щеше.
Точно както обичаше тази малка част от Брейдън, която похъркваше тихо в леглото й.
Какъвто бащата, такъв и синът.
Навеждайки се към него, тя го целуна леко по челото.
- Сладки сънища, миличко.
Зави го със завивката и тръгна да намери баща му.
Брейдън стоеше сам в залата. Всички останали бяха отишли да спят, за да се подготвят за утрешния ден. Дори Син беше изчезнал изненадващо, карайки Брейдън да се чуди дали брат му най-накрая не е намерил някое шотландско девойче, което да му е по вкуса. Със сигурност имаше сред какво да избира. Това беше лошата страна, за първи път в живота си никоя от тях не го привличаше ни най-малко.
Брейдън изруга.
- Тя ме превърна в проклет евнух- промърмори той, докато допиваше последните глътки на ейла си.
После се сети за думите на Маги: предпочиташ греяно вино..."
Отново изруга и се облегна на гърба на пейката. Как го правеше? Как беше прокарала път до добре защитеното му сърце?
Отново и отново можеше да я почувства срещу себе си. Да чуе шепота й в ухото си докато гърдите й се притискат в кожата му. Затвореше ли очи си припомняше усещането.
Последва нова ругатня.
Можеше да я прогони от мислите си. Да.
- Брейдън?
Той почти подскочи от стола си, когато чу гласа й да идва зад него.
Обърна се и я видя да стои в сенките.
- Мислех си, че си в леглото.
- Не мога да заспя - отвърна, тя като се приближи. Спря до масата и се наведе през нея, така че да може да го вижда докато говореше.
Брейдън задържа погледа си върху чашата. Не смееше да погледне към тези дълбоки кехлибарени очи, защото щяха да го омагьосат и да забрави какво трябва или по-точно какво не трябва да прави с нея.
- Какво си намислила? - попита той с безгрижие, каквото изобщо не чувстваше.
- Мислех си за нещо, което ми каза по-рано днес.
Тя спря и точно, когато се канеше да продължи мисълта си, Брейдън направи грешката да я погледне.
Сърцето го заболя от объркването и тревогата, които видя в очите й. Тя гледаше пода пред стола му, а веждите й бяха смръщени.
- И какво беше то? - подтикна я да продължи той, въпреки вътрешния му глас, който го молеше да остави тази тема.
Маги погледна нагоре и го прониза с погледа си.
- Ти каза, че ще се радваш да имаш свое собствено семейство. Наистина ли го мислеше?
Гърлото му внезапно се стегна. Значи това се въртеше в ума й. Сега искаше да се омъжи за него. А той не можеше да го направи. Не трябваше да го прави.
- Хайде, Маги, недей да си мислиш...
- Не мисля да се омъжвам за теб - каза тя остро. - Аз не съм жена за теб и ние и двамата го знаем. Просто исках да знам дали мислиш това, което каза. Искаш ли деца?
Той не можеше да си представи защо тя го пита подобно нещо.
Без да го желае, образът на едно дете се промъкна в ума му. Дете с гъстите къдрави коси на майка си и ясния лешников поглед на баща си. Можеше да види образите на детето толкова ясно в ума си и да чуе смеха му, докато то тича, сякаш бяха истински.
Най-лошото беше, че образа представля-
ваше желанието на сърцето му да направи това дете реалност.
- Не! - изрева той, в желанието си да изтрие образите в главата си колкото се може по-бързо.
Маги пребледня.
- Разбирам - отвърна тя тихо, после се отблъсна от масата. И него.
Брейдън се протегна, за да хване, ръката й и да я обърне към себе си.
- Маги, чакай, не мислех това!
- Да, мислеше го — отвърна тя и издърпа ръката си далеч от него. - Чух страстният ти отказ, който беше твърде красноречив.
- Това не беше насочено към твоя въпрос. — Беше насочено срещу собствените му безумни желания.
- Тогава отговор на какво беше? Брейдън отвори уста, за да отговори, но
после бързо я затвори. Не смееше да й каже истината. Щеше да я нарани дори повече, като знаеше, че това, което го тревожи, бе мисълта те да са свързани завинаги с едно дете.
Никога нямаше да я нарани по този начин.
- Аз... - мъчеше се да измисли нещо. Нещо, което да й каже, за да спаси чувствата й и което да не е пълна лъжа.
Но не можеше да измисли нищо. Трябваше да й каже истината или да я излъже.
Така че за първи път в живота си той я излъга.
- Не, не искам деца.
- Защо?
Отново видя образа на малкото момиченце в мислите си.
Затваряйки очи, Брейдън изтърси критиките, за които редовно беше наказван от Локлан.
- Правят бели и са мръсни. Маги го зяпна.
- Те са деца, Брейдън. Със сигурност мога да заявя, че и ти не си бил много чист в ранните си години.
- Но никого не съм хапал.
Бузите й почервеняха, когато го погледна.
- Това е жалко и аз никога не съм те хапала силно.