Смеейки се тя вдигна поглед към него.
- Хмм - нехайно измърка, - къде би трябвало да се преместя после?
Чертаеше малки кръгчета с върха на пръста си върху бедрото му.
- Къде искаш да се преместиш после? - попита той.
Тя прехапа устни сякаш обмисляше въпроса му. Бързичко се премести до него и прокара пръст по очертанията на ухото му.
- Тук харесва ли ти?
- Да. - Той дишаше учестено сякаш по вените му течеше лава.
Тя се наведе напред и нежно погали ухото му с езика си.
Брейдън изсъска, а тялото му неволно трепна. Отново се беше върнал към живот, по-твърд дори от преди.
Тя спусна устните си надолу от ухото по челюстта му и изгори врата му с целувки. Брейдън се бореше с връзките, които го държаха.
- Искам да те докосна - каза той с глас, изпълнен с желание.
- Къде?
- Навсякъде.
Тя се засмя отново.
- Съжалявам, любов моя, но просто трябва да почакаш.
След това го възседна. Брейдън изви тялото си, така че тя се озова легнала по цялата дължина на торса му чак до кръста му.
- Убиваш ме! - простена той, желаейки отчаяно да я докосне, толкова, че едва понасяше всичко.
Маги се усмихна порочно на агонизиращия му тон, когато почувства как коремните му мускули потръпват под бедрата й. Гладът в очите му я изгори. Той надигна бедрата си и я изхвърли напред към гърдите си.
- Целуни ме, цветенце - заповяда той.
Тя го направи. Обви ръце около врата му и наклони устните му, за да срещнат нейните и го целуна с цялата страст, която притежаваше.
О, той имаше прекрасен вкус. Когато целувката им се задълбочи тя го почувства още по-твърд, притиснат до оголеното й бедро.
- Гладен си - каза тя като се отдръпна от устните му, за да погледне надолу към изпъкващата част от тялото му.
- Нямаш идея - отвърна той, останал без дъх.
Тя реши, че го е измъчвала достатъчно, затова се обърна и обви ръка около твърдата му мъжественост. Той целия потрепери.
- Това ти харесва, нали? - попита тя. - Да.
Тя плъзгаше пръсти по твърдината му и
нежно си играеше с него, а с другата си ръка приглади ивичката от косми, които започваха от пъпа му и стигаха до мъжествеността му. Той изръмжа и простена докато се гърчеше по-силно.
Маги се наслаждаваше на властта си.
Брейдън не можеше да мисли докато я наблюдаваше как го гледа. Погледът й беше изпълнен с любов и желание, което проникваше до дълбините на грешната му душа. Точно когато си мислеше, че няма да издържи повече, тя най-накрая се смили над него.
Очите й се замъглиха, когато се изправи над него и се плъзна върху мъжествеността му.
Той отпусна главата си назад и изръмжа, когато почувства стегнатата й плът около себе си. Отблъсквайки се нагоре той се плъзна в нея.
Никога не беше изпитвал нищо подобно, както когато го възседна. Усещането за тялото й плъзгащо се върху неговото, докато тя стенеше на ръба на върховно удоволствие. Изпита нужда да я почувства. Трябваше да я почувства.
Маги може би беше решила, че е достатъчно, след като му беше доставила невероятно удоволствие, затова развърза китките му.
С триумфално ръмжене Брейдън се изправи.
- Сега ти си моя - каза той игриво.
- Винаги съм била твоя - прошепна тя.
Преди да може да се замисли върху думите й той притисна гърба й към леглото, раздели бедрата й с коленете си и се гмурна в рая. Тя заби ноктите си в гърба му, когато той започна да се движи. Ускори ритъма на движенията си по-бързо и по-бързо, докато не помисли, че ще полудее.
Маги обви кръста му с крака и ръце, после отметна глава назад и изкрещя името му, когато достигна освобождението си.
Брейдън се засмя, докато продължаваше да се движи в нея.
- Точно така, Маги - шептеше той в ухото й. - Дръж ме. - В действителност, той не искаше никога да го пуска.
Тя го притискаше здраво към себе си и когато той достигна собственото си освобождение бе изцяло разтърсен.
Никога не беше срещал друга като нея. Брейдън остана да лежи, все още в нея, само за да усеща дъха й в ухото си. Гърдите й се притискаха в торса му и за първи път в живота си той не искаше да се отдръпне от нея. Ако беше възможно щеше да слее кожата си с нея и да остане така завинаги.
Да е вътре в нея беше вълшебно. Тялото му беше напълно задоволено, но той искаше още. Това беше най-странното и най-плашещото нещо, с което се беше сблъсквал.
Какво ли беше за нея? Тя беше магьосница.
Завъртайки се той я притисна към себе си. Тя се извъртя към дясната му страна, притисна глава към рамото му и го прегърна с едната си ръка.
За около час лежаха, без да говорят, просто се оставиха на чувството да се усещат един друг, благодарни за времето, което можеха да споделят и ужасени от това, което утрешния ден вещаеше.