Маги заспа в утрините часове.
Брейдън остана буден заслушан в дишането й докато я държеше в прегръдките си. Това беше толкова вълшебен звук.
Маги... прошепна той в косите й, знаейки, че трябва да я напусне, когато деня свърши.
Защо? възрази разума му.
Нямам избор!
Тя го вълнуваше по начин, по какъвто никоя друга не беше. Докосването й го правеше слаб и ставаше безпомощен пред нея. Дълбоко в себе си, знаеше, че може да й даде всичко, което поиска от него.
А това беше нещо, което никога нямаше да стори.
Не, веднъж, след като този ден отмине, връзката им щеше да приключи. Той трябваше да се погрижи за това.
Галейки челото й с устни, Брейдън си позволи за един миг да усети вкуса и мириса й. Затвори очи и остави тези усещания да го обземат. Щеше да пази тези спомени до края на живота си.
И те щяха да го преследват и във вечността.
- Сбогом, любов моя - прошепна той.
Маги се събуди бавно от тихото похъркване на Брейдън. Все още не й се ставаше и затова се сгуши по-близо до него, докато не си спомни, че бедният Конър я чака в стаята й.
Изплашена, момчето да не си помисли, че го е изоставила, тя бързо се изправи и облече.
С последен поглед към голата, спяща фигура на Брейдън, обвита в кожи, тя се втурна навън и взе ябълки, хляб и чаша мляко за Конър.
Маги знаеше, че трябваше да каже на Брейдън за сина му миналата нощ, но просто не намери подходящ момент. Особено не и след начина, по който Брейдън бе реагирал, когато го попита за деца.
Не, трябваше да изчака докато е по-благоразположен към тази възможност. Последното нещо, от което се нуждаеше Конър, бе да знае, че баща му мрази самата идея да има деца. Момчето бе достатъчно наранено и тя нямаше да прибави още болка към изстрадалата му душа.
И все пак, един глас в главата й повтаряше непрестанно да каже на Брейдън за Конър. Той
имаше право да знае.
Притиснала храната до гърдите си, Маги се опитваше да не мисли, за да не заплаче. И си беше обещала, че няма да плаче повече от необходимото.
Брейдън ще поеме по собствения си път, а
тя...
Тя ще се грижи за Конър. Момчето щеше да е щастливо с нея. Много по-щастливо, отколкото с чичовците и баща си. В края на краищата те бяха ергени, които имаха малко познания за децата. Това, от което Конър се нуждаеше най-много, бе майчина любов.
Ако не можеше да даде любовта си на Брейдън, тогава щеше да се задоволи да обсипе с нея детето му.
Маги се върна в стаята си, точно когато момчето се разшава.
Конър все още не бе напълно разбуден и се сви, когато тя се изправи над леглото му.
- Ще издоя кравите - изхленчи той и вдигна ръка, за да предпази главата си.
- Това съм аз, Конър - каза тя нежно, поставяйки храната и млякото на масата. - И няма никакви крави за доене. Той свали ръката си и примигна, сякаш не можеше да повярва на очите си.
- Донесох това за теб - каза тя, подавайки
му парче хляб.
Той го изяде толкова бързо, че тя се изплаши да не се задави.
- По-бавно, момче, ще ти стане зле.
Той я послуша, но само за минута, преди да се нахвърли отново върху него, а след това се протегна за млякото и ябълките.
Усмихвайки се на възторга му, Маги разреши косата му.
- Искам да знаеш, че трябва да отида да се срещна с МакДъглас след малко, но възможно най-скоро...
- Не - възкликна той с парче ябълка в уста. Детето преглътна тежко и се взря в нея с разширени от ужас очи. - Не можеш да го направиш. Той ще те убие!
- Всичко е наред - увери го тя, желаейки думите й също така да успокоят и нея. - Той няма да ме нарани.
- Напротив, ще го направи.
- Няма - настоя тя, надявайки се това да е вярно. - Ще се справя. Но искам ти да останеш тук, докато не се върна. Можеш ли да го направиш?
Зеленикаво-кафявите му очи бяха пълни с резервираност, но той кимна.
- Ще се върнеш, нали?
- Да - каза тя, надявайки се това да не се окаже лъжа.
Маги неохотно го остави и се върна при баща му. Докато вървеше осъзна, че днес е денят, в който Юън ще освободи Локлан. Надяваше се той и братята й все още да са здрави и невредими.
Възможно най-внимателно, тя побутна
Брейдън да се събуди.
- Брейдън - прошепна Маги и отмести косата от раменете му, преди да постави нежна целувка точно там, където малките косъмчета покриваха задната част на врата му. Ухапа леко плътта му със зъби. - Сутрин е.
Брейдън простена и се размърда леко, оголвайки единия си загорял крак пред жадния й поглед.
- Не може да е сутрин - промърмори той. — Аз тъкмо си легнах.
Маги се засмя, докато вдигаше кожата и се наслади на голия му гръб, който се откри пред погледа й. Можеше отново да го види в ума си, сякаш беше снощи. Невъздържан и напълно неин, гледайки я с полуотворени очи, докато го яздеше. Можеше да почувства силните му ръце върху бедрата си да я тласкат, както и да усети топлия му дъх върху кожата си.