Дори сега тялото й пламтеше за него.
Но единственото, което можеше да направи в момента, бе да се фокусира изцяло върху задачата, която й предстоеше, както и върху онзи, който чакаше долу.
- Сутрин е - повтори тя, - а ние имаме среща с леърда.
Той простена отново, преди да се претърколи и да й покаже съвършеното си мъжествено тяло.
- Добре - каза Брейдън, като потърка лицето си с ръце. - Нека да се срещнем със създателя си, нали?
Страните й пламнаха, когато видя пълната му ерекция на сутрешната светлина.
Брейдън се засмя като забеляза къде се бе спрял погледът й.
- Какво да кажа? Дори в сънищата ми, ти ме преследваш.
Той се изправи и я притегли към себе си.
- Погрижи се за...
Внезапно почукване по вратата го прекъсна.
- Брейдън? - повика го Син от другата страна.
- Станал съм - извика Брейдън на брат си и после промърмори под нос: - И е вероятно да си остана така, ако продължаваш да блъскащ по вратата.
- Чакаме те - каза Син.
- Ще се видим долу.
Маги му се усмихна свенливо.
- Те чакат.
От израза на лицето му тя можеше да каже, че Брейдън едва потиска някакъв саркастичен отговор. Мърморейки под носа си, той неохотно напусна леглото.
Маги му помогна да се облече и след това, ръка за ръка те слязоха надолу по стълбите.
Знаеше, че трябваше да му каже за Конър, преди да тръгнат, но поради някаква причина не можа. Момчето бе отхвърляно достатъчно. Тя щеше да го вземе вкъщи със себе си и след няколко месеца или дори години, когато Брейдън бъде по-готов за това, щеше да му каже.
Когато стигнаха до подножието на стълбите, видя как жените се събират в голямата зала. Въпреки големия им брой беше толкова тихо, че единственият звук, който Маги чуваше, бе биенето на сърцето в гърдите й.
Син се изправи от масата, където ядеше и ги посрещна на вратата.
- Сиана е в позиция - каза той. - Ще се уверя, че ще й бъде удобно до края на деня.
- Мислиш ли, че ще се получи? - попита Брейдън брат си.
Син сви рамене.
- Защо не? Никога не съм мислил, че ще стигнем толкова далече. Предполагам, че след час ще знаем със сигурност.
Брейдън погледна към Маги и стегна хватката си върху ръката й.
- Да, ще знаем.
Тогава Маги видя несигурност в очите му. Но се появи там само за миг, преди той да я прикрие.
Без да каже и дума повече, Брейдън я изведе от залата.
Отвън пред вратата, Агнес стоеше в дъното на стълбите, чакайки ги във вътрешния двор на замъка.
- Готова ли сте, милейди? - попита я Брейдън. Агнес кимна, а очите й бяха остри и лукави.
- Всички сме готови. И Господ да е на помощ на момчето ми, ако не реагира, както трябва. Може и да съм стара, но все още съм достатъчно пъргава, за да натупам задника му, ако
засрами възпитанието си.
Маги се усмихна, макар че беше напълно
ужасена,
С Брейдън между тях, тримата се насочиха към портата. Маги се прекръсти и прошепна тиха молитва за успех.
Жените, които стояха в редици на стените бавно отвориха портата.
Над мъжете внезапно настана тишина, когато се вторачиха в повдигащите се порти.
- Проклет да съм - каза Роби МакДъглас. Изражението на лицето му бе недоверчиво, когато пристъпи напред, за да ги посрещне на входа.
С невярваща усмивка той протегна ръка към Брейдън, който я пое и я разтърси отривисто.
- Как го направи, човече? Брейдън сви рамене.
- Не беше трудно.
- Така ще кажеш - отвърна Роби.
Той срещна погледа на майка си и след това погледна зад тях.
- Къде е Сиана?
- Отиде си - отговори майка му преди Брейдън да може да каже това, което бяха планирали, за да го заблудят.
Роби прие новината като крал, който току-що бе останал без трон. Усмивката изчезна от устните му и лицето на младия леърд се оцвети в яркочервено.
В очите му се разбушува ярост.
- Какво? - изрева Роби. - Какво искаш да
кажеш с това? Къде е отишла?
Агнес сложи ръце на хълбоците си и застана пред сина си нападателно.
- Тя не можеше повече да понася хленченето ти за Айзабел. И кой би могъл да я вини? Изненадвам се, че остана с теб и толкова, колкото остана.
Роби се втренчи и в трима им, сякаш се колебаеше първо кого да разцепи на две.
Гневът му беше очевиден, а всеки мускул в тялото му се бе стегнал.
- Кога си тръгна?
- Снощи - каза майка му. - Когато тази сутрин отидох да я събудя, намерих това. - Тя му подаде сгънатото парче хартия, което бяха приготвили предишната вечер.