Роби го прочете с треперещи ръце. С яростно проклятие, той се обърна към мъжете си.
- Претърсете замъка - нареди им той. — Искам да се уверя, че това не е някоя от шегите на Сиана.
- Не е шега - каза майка му твърдо. - Тя те напусна.
Точно тогава Маги видя онова, което те искаха да видят. Болката изписана на лицето на Роби, безпокойството и загубата. Независимо дали го признаваше или не, него го беше грижа за съпругата му.
Тя се усмихна.
- Пригответе конете - извика Роби на мъжете си.
- Защо? - попита Брейдън. - Ако не те е грижа за нея...
Очите на МакДъглас пламнаха.
- Защо не я спря?
- Тя каза, че дори няма да ти липсва - Брейдън отговори с точните думи, които самата Сиана бе използвала, за да ги откаже от този план. — Каза, че нито веднъж не си я поглеждал, тъй като пред очите ти е само образът на Айзабел.
Роби трепна сякаш го бяха ударили.
- Искам си моята Сиана обратно! - каза той с дрезгав и болезнен глас. - И няма да спра да я търся, докато не я намеря.
Едно от младите момчета доведе оседлан кои на Роби, но когато той се засили да се качи, Брейдън го спря.
- Не е нужно.
Преди Брейдън да може да обясни, нечии вик разцепи въздуха.
Маги се обърна и видя да се издига дим от една от малките сгради във вътрешния двор. Отне й още цяла секунда, преди да осъзнае за коя сграда става дума.
Тази, в която Сиана бе отишла да се скрие.
Гърлото й се стегна и Маги погледна ужасено как огънят опустошава сградата.
- Брейдън - извика тя, но той вече бягаше натам.
- Мили Боже - задъха се майката на Роби. - Сиана!
- Сиана? - повтори Роби.
- Тя е там - каза Маги и след това се затича към сградата, а Роби я последва по петите.
Маги наблюдаваше изплашено как Брейдън се затича нагоре към горящата сграда, но един от мъжете го дръпна назад.
- Твърде късно е - мъжът надвика рева на огъня. - Няма начин тя все още да е жива в този пожар.
Маги се загледа в оранжевите и червени пламъци, които се извиваха през сградата и се извисяваха нагоре към синьото утринно небе. Не можеше да повярва на това, което вижда.
Как можа да се случи?
О, Боже, о, Боже, о, Боже, умът й се замая от страх и болка.
Сиана бе мъртва!
И вината беше изцяло нейна. Този план беше неин. Глупавият, ужасен план, заради който сега горката Сиана бе мъртва.
- Къде е брат ми? - попита Брейдън.
Покривайки устата си с ръце, Маги се обърна да погледне към Брейдън, докато той оглеждаше тълпата за Син.
Една жена, която стоеше до нея поклати глава.
- Англичанинът се втурна вътре, за да спаси дамата веднага след като огънят започна. — Младата жена извърна поглед, а очите й бяха тъжни и пълни с мъка. - Той не се върна.
Краката на Маги се подкосиха и за миг тя не можеше да диша.
Агонизиращият вик на Брейдън последва този на МакДъглас. Двамата паднаха на колене докато наблюдаваха безпомощно как огънят поглъща сградата, където бяха Син и Сиана.
Сълзи изпълниха очите на Маги. Не това бе планът. Сиана трябваше само да чака там в случай, че МакДъглас претърси замъка. Тя трябваше да излезе в минутата, в която съпругът й понечеше да тръгне, за да я търси.
Всичко е по моя вина!
Болка разкъса гърдите й. Никога не бе възнамерявала да нарани някого. Никога!
Как щеше да живее със себе си след това?
- Брейдън - прошепна тя, поставяйки ръка на рамото му. - Толкова съжалявам.
Маги бе разкъсана от агонията, която видя в очите му, когато той вдигна поглед към нея. Тя бе причинила това. Тя ги бе убила.
Защо, о защо бе започнала всичко това?
В този миг МакДъглас се обърна към тях с диво ръмжене. С присвити очи той погледна към тях, сякаш ги виждаше за първи път.
- Ти говориш с женски глас - каза Роби обвинително.
Дишането му се накъса и той бавно се изправи от земята до целия си извисяващ се ръст. МакДъглас тръгна към нея като лъв, дебнещ заек.
- Ти си оная кучка Маги, нали?
Маги не можеше да говори, когато ужасът я заля. С широко отворени очи, тя се запрепъва далеч от него.
С практикувано, смъртоносно спокойствие Роби МакДъглас извади дългия си меч от ножницата. Убийственият блясък в очите му разкриваше точно и ясно намерението му.
Той щеше да я убие.
Смазана от мъка, вина и страх, Маги се отдръпна.
Успя да направи само една-две стъпки, когато треперещите й крака се подкосиха, и се намери седнала на земята и неподвижна. Напълно парализирана и зашеметена, тя погледна безпомощно към него.
Със смъртоносно студено изражение, леърд МакДъглас се извиси над нея като планина и раменете му скриха слънцето и небето.
Той вдигна меча си с две ръце, за да го забие в нея.
Точно когато Маги бе сигурна, че ще я наръга в корема, друг меч проблесна, отбивайки този на МакДъглас.