Леърдът изруга и се обърна, за да се изправи пред яростния Брейдън.
С предизвикателни и заплашителни очи, Брейдън насочи меча си в гърлото на МакДъглас.
- Ще трябва първо да минеш през мен, за да стигнеш до нея.
- Искаш да умреш заради нея? - попита Роби.
- Да - каза Брейдън без колебание. Погледна към Маги и за първи път тя видя любовта в очите му. - Бих умрял за нея.
- Тогава умри - каза Роби, преди да блъсне Брейдън назад и да го нападне с меча си.
Брейдън умело отвърна на удара му.
Маги не можеше да помръдне, нито да диша, докато ги наблюдаваше. Брейдън очевидно имаше повече умения. МакДъглас се биеше смело, но нямаше съмнение кой ще излезе победител. А ако Брейдън убиеше МакДъглас, тя и Брейдън бяха мъртви със сигурност.
МакДъглас изви меча си към гърдите на Брейдън. Последният отскочи назад.
Замахът му бе твърде голям и МакДъглас се препъна напред.
Брейдън притисна меча си към гърба на мъжа.
- Чакай!
Очите на Маги се разшириха, когато разпозна гласа на Син.
Но тя не смееше да отмести очите си от Брейдън, докато наблюдаваше в ням ужас предстоящия му удар.
Някак Брейдън спря острието си на сантиметри от гръбнака на Роби и го вдигна и отдалечи от своя опонент, точно навреме, за да го спаси от смъртоносен удар.
Маги издиша рязко, когато Брейдън се извърна от него.
Чак тогава тя погледна по посоката, от която Син се приближаваше към тях, придържайки лявата си ръка с дясната длан. Сиана вървеше
до него. Двамата бяха покрити със сажди, дрехите им бяха разкъсани, а лицата зачервени, но те бяха живи!
МакДъглас се надигна от земята с щастлив вик и се втурна към жена си, крещейки името й.
Все още разтреперана, Маги се усмихна, когато двамата се прегърнаха. Беше красива гледка. МакДъглас грабна жена си в прегръдката си и я целуна безмилостно.
Маги отмести поглед обратно към Брейдън. За нейна почуда, той не се бе затичал към Син.
Идваше към нея.
Очите му бяха пълни със загриженост, когато Брейдън протегна ръка към нея и й помогна да стане от земята. След това, за нейно още по-голямо учудване, той обви ръцете си толкова силно около тялото й, че тя се изплаши да не счупи ребрата й.
- Благодаря на Бога - прошепна той неведнъж в ухото й, докато просто я държеше близо до себе си.
Тогава тя разбра истината. Брейдън я обичаше. Той наистина я обичаше. Въпреки че не го бе казал, тя можеше да го почувства в стягането на прегръдката му, да го чуе в облекчението на гласа му, докато шепнеше името й.
В очите й се събраха сълзи и тя обви ръцете си около кръста му. Това беше много повече, отколкото някога се бе надявала. Във всичките си наивни мечти, бе копняла за това. А сега...
Чувстваше се сякаш тялото й крещи, лети
или пее, или прави нещо чудотворно, за да отпразнува радостта й.
Брейдън я пусна и хвана лицето й в ръцете си, а след това я целуна настървено.
Маги усети как сълзите й се стичат по бузите.
- Доведете лечител!
Тревожният вик ги раздели и чак тогава Брейдън погледна към мястото, на което стоеше Син.
Брат му бе паднал.
Сиана държеше главата на Син в скута си, докато викаше за помощ. МакДъглас бе коленичил до него.
Брейдън се затича към Син, а Маги го последва.
Сърцето й блъскаше в гърдите и страхът я обзе отново, когато погледна надолу към Син. Той лежеше на дясната си страна, а лявата му ръка кървеше и бе изгорена,
- Какво се случи? - попита Брейдън, когато коленичи долу до Син.
- Той ме спаси - обясни Сиана. - В един момент просто си стоях там и местех някои неща, а в следващия пожарът започна. Мисля, че може да съм бутнала свещта с някой от чувалите. Не съм сигурна. - Сълзи се стекоха по бузите й, когато Сиана погледна от Роби към Брейдън и после надолу към неподвижното тяло на Син, — Не знам какво се случи. Опитах се да изляза, но подгъва на дрехата ми беше затиснат. Не можех
да помръдна, а огънят беше навсякъде. Помислих си, че ще умра, затова започнах да крещя. Последното нещо, което знам, е, че Син беше там. Той ме освободи, и точно когато напускахме стаята, една греда падна пред него.
Сиана бе с широко отворени очи и изглеждаше смаяна от всичко, което се бе случило.
- Той избута гредата и ни изведе навън. Мислех си, че е добре - каза тя задъхано. - Каза, че е добре. Изглеждаше добре.
- Той просто се срина на земята - довърши Роби вместо нея.
Лечителката дойде иззад тълпата и ги избута, докато преглеждаше тялото на Син.
- Трябва да го внесем вътре.
Роби нареди на мъжете си да помогнат внимателно за пренасянето на Син до леглото.
Брейдън наблюдаваше безпомощно как отвеждат брат му. Той погледна към Маги и почувства ужасяваща разкъсваща болка в сърцето си. Ако не я бе защитил, можеше да спаси брат си.