Беше избрал нейната безопасност пред тази на собствената му кръв.
Как бе могъл да направи такова нещо?
Защо не се бе затичал първо при Син? Син беше негов брат. Той бе този, който се предполагаше, че Брейдън трябва да пази.
Маги се протегна да го докосне, но Брейдън се отдръпна от нея. Не искаше да чувства дланта й върху ръката си. Не и сега. Не и преди да може да приеме решението, което бе взел. И це-
ната, която бе възможно да плати като резултат от действията си.
- Брейдън? - обърна се тя към него. - Трябва да *e погрижа за Син - каза той игнориращо.
Маги ce намръщи, когато Брейдън я остави да стои сама на двора. Нещо не беше наред. Брейдън беше толкова нежен, преди да види Син.
Какво се бе случило?
По-обезкуражена от всякога, тя ги последва вътре.
Когато стигна до стаята на Син на горния етаж, Брейдън й нареди да си върви.
- Нека да помогна - настоя тя.
- Вече направи достатъчно - каза Брейдън, а гласът му бе изострен от гняв, който тя не разбираше.
С натежало сърце, Маги се обърна и слезе долу, за да види Конър.
Час по-късно, Брейдън стоеше отстрани до леглото, докато лечителката бъркаше в глинената си стомна за пиявица. Когато се приближи към Син, очите му се отвориха рязко и той се протегна със здравата си ръка да спре старата жена да постави противното създание върху кожата му.
- Сложи това отвратително нещо върху
мен, жено, и ще изтръгна сърцето ти. - Но трябва да ти...
- Кървях напълно достатъчно, а и аз лично
харесвам отровата в кръвта ми и нямам желание
тя да ме напуска - каза Син язвително. Брейдън, махни я от погледа ми.
Брейдън не възрази. Той направи това, което поиска брат му и след това се върна при леглото.
Лицето на Син беше бледо, но Брейдън можеше да види огъня на живота да гори ярко в черните му очи. Облекчението се разля по него, когато осъзна за първи път, откакто брат му беше паднал, че Син вече не е в опасност. - Къде е Маги? - попита Син.- Долу е. Син изви вежда.
- Защо е долу, сама? Брейдън безочливо игнорира въпроса.
- Помислих, че ще умреш. Син се присмя на думите му, докато се размърдваше в леглото, но след това изруга и се сгърчи от болка. Изсвистявайки, той се вгледа в изгорената си ръка и изви устни.
- Ще е нужно нещо повече от малко огън, за да ме убие.
- Това не беше малко огън.
Син му хвърли развеселен поглед.
- Повярвай ми, братко, беше. Нежелаейки да спори по въпроса, Брейдън поклати глава.
- Не трябваше да те оставям. Син го погледна намръщено с яростно изражение.
- Какви ги говориш, по дяволите?
- Трябваше да те накарам да дойдеш с мен отвън.
Изражението на Син крещеше: Да не си луд?
- Не съм някаква девойка, за да имам нужда малкият ми брат да ме защитава, Брейдън. В случай, че не си забелязал, аз съм един от най-страховитите рицари в Англия и Светите земи. Не твоя флаг кара цели армии да отстъпват на мига, а моят.
- И все пак ти си моя кръв.
Син го прониза с дълбок, изучаващ поглед.
- Това няма нищо общо с мен, нали?
- Разбира се, че има - настоя Брейдън. - Ти си моя кръв, а аз защитавах Маги, докато трябваше да защитавам теб.
- Не, малки братко. Мъжът защитава тези, които имат най-голяма нужда. Тези, които не могат да се защитят сами.
- Но аз избрах нейния живот пред твоя. Син наклони глава на една страна.
- След като и тя, и аз сме живи и здрави, не успявам да следвам логиката ти.
- Не си здрав. А и можеше да си мъртъв. Син изсумтя.
- Аз съм просто леко изгорен. Уверявам те, че съм пострадвал много по-зле от това. Но Маги? Какво стана с нея?
Брейдън стисна и отпусна челюстта си, когато се замисли за събитията от тази сутрин. Отново и отново можеше да я види на земята, докато МакДъглас насочваше меча си към нея.
Ужасът, който изпита тогава и страхът в сърцето му за живота й, се бяха отпечатали завинаги в паметта му.
- Планът й проработи - прошепна Брейдън. - Но когато Роби видя огъня, се опита да я убие.
- И?
- Аз я спасих.
- Рискувал си живота си заради нея? - попита Син невярващо.
Брейдън кимна. Син се засмя.
- Проклет да съм, малки братко. Ти най-накрая си покосен от стрелата на Купидон.
- Не е смешно - сопна се Брейдън. - Аз съм безсилен срещу нея.
Онзи изучаващ поглед отново се втренчи в
него.
- Така ли?
- Да - каза Брейдън с въздишка. - Един неин поглед и аз съм напълно погубен. Какво ще стане, ако някой ден тя ме накара да се отрека от кръвта си. Тогава какво?
- Ще тънеш в сладко блаженство, предполагам.
- Не си забавен.