Нищо чудно, че баща му не искал да каже на майка му за Син. Това бе по-трудно отколкото си мислеше.
Маги знаеше, че никога не е бил светец, но да го мисли за развратник и да й бъде пред-
ставено доказателството за неговите авантюри, бяха две напълно различни неща.
Той просто не искаше да я загуби.
- Маги - започна той, изговаряйки бавно името й. - Има някои неща, които трябва да ти кажа и съм сигурен, че ще направя пълна бъркотия. Но моля те би ли ми дала време да се справя с това?
Тя кимна.
Брейдън си пое дълбоко дъх. Той не знаеше лесен начин да каже каквото бе в сърцето му, затова просто го изтърси:
- Обичам те и искам да се оженя за теб.
Шокът, изписан на лицето й бе почти комичен. Ръцете й започнаха да треперят веднага след като бе изрекъл думите.
- Брейдън, не знам какво да кажа.
- Кажи: Да, Брейдън, с радост ще се омъжа за теб.
- Брейдън, с радост ще се омъжа за теб, но не е толкова просто.
Гърдите му се стегнаха.
- Защо?
Погледът й се премести от него към конюшнята и после обратно към него. - Аз... аз... - Ти? - Аз...
Вратата на конюшнята се отвори преди тя да може да довърши изречението. Конър застана до тях.
Брейдън изруга тихо и отстъпи назад преди Маги да има възможността да го удари с коляно там, къде го щеше да го заболи най-много.
- Това моите сладки бисквитки и конфитюр ли са? - попита Конър Маги. - Надявам се, че са, защото миришат много вкусно.
- Да, мъниче, твои са и гледай да изпиеш цялото мляко.
Момчето сбърчи носле.
- Предпочитам бира.
- Но ще изпиеш млякото.
Челюстта му увисна и Брейдън завъртя поглед напред-назад между тях.
- Познаваш ли го?
- Разбира се, че ме познава - каза Конър. — Тя е новата ми майка.
Брейдън отстъпи още малко назад, докато обмисляше новината. - Но как...
- Срещнах го снощи - обясни Маги. - Той искаше да го отведа при МакАлистър.
В този миг той разбра защо тя го потърси миналата вечер.
- Затова ли ме попита за деца? Тя кимна.
- Не исках да нараниш чувствата на момчето. Брейдън избухна в смях.
Конър почесваше главата си докато местеше поглед между тях.
- Може ли да отида да ям вече?
- Да - каза Маги, - Но преди да отидеш, искам да те запозная с баща ти, Брейдън МакАлистър.
- Това не е баща ми - каза момчето. - Киърън МакАлистър е баща ми.
Двамата останаха като заковани на място, когато думите на момчето звъннаха в ушите им.
- Фиа, дъщерята на Брекън - каза Брейдън, когато си спомни името и девойката. Киърън се навърташе около нея в продължение на седмици, преди да срещне Айзабел.
- Ти си син на Киърън? - попита Маги Конър. - Сигурен ли си?
Момчето погледна към нея, сякаш беше полудяла.
- Да. Леля ми отиде да го потърси, когато майка ми почина, но се върна и каза, че той също е мъртъв и така тя остана с мен.
Брейдън застана на колене, за да може да погледне по-отблизо момчето.
Сега можеше да види разликата в лицето. Киърън и той имаха еднакъв цвят на очите и косата.
Той хвана лицето на момчето в ръцете си и се загледа в живото наследство, което Киърън им бе оставил.
- Нямаш представа колко много хора ще те обичат, там, където отиваме.
- Наистина ли? - попита Конър с висок глас и блеснали очи.
- Да - каза Маги, като коленичи до тях. — Като започнем с Брейдън и мен.
Брейдън погледна към нея с разтуптяно сърце.
- Щеше да го отгледаш, мислейки, че е мой и никога да не ми кажеш?
- Щях да ти кажа, когато сметнех, че си готов за това.
Той не можеше да повярва на ушите си. Толкова бе сгрешил за нея. Толкова много. И щеше да прекара остатъка от живота си, за да поправи това.
- Ти си невероятна.
Тя отвърна поглед смутено. Той взе ръката й и целуна кокалчетата на пръстите й.
- Благодаря ти, Маги. За всичко.
Този път, когато погледна към него, той се наведе напред и я целуна,
- Гадост! - изсумтя Конър. — Ама че гнусно. Брейдън се откъсна от нея със смях.
- Повярвай ми, момко, един ден изобщо няма да ти е гнусно.
- Ако този ден дойде някога, можеш да откъснеш главата ми и да я набучиш на кол.
- Отивай да ядеш - каза Маги с глас, изпълнен със смях.
Конър не се нуждаеше от повече увещаване. Той се втурна през глава към храната.
- Знаеш ли - каза Брейдън, проследявайки контура на бузата й с върховете на пръстите си, - ти така и не отговори на моето предложение. Ще се омъжиш ли за мен?
Маги прехапа устни и намръщи чело.
- А, защо бих желала това? Всичко, което някога си правил, е да ме мъчиш. А сега си мислеше, че съм толкова студена, че просто да отхвърля едно малко момче.
- Ти си мислеше, че съм толкова студен, че да не желая детето изобщо.
- Това беше твоя собствена грешка. Ти си