този, който каза, че децата смърдят. Брейдън се засмя.
- Да казах го, но не го мислех. - Той сложи ръка на бузата й, като се взря в тези кехлибарени очи, които го бяха докоснали чак до нечестивата му душа. - В интерес на истината, няма нещо на земята, което да желая повече от това да имам миризливо, палаво дете от теб.
- Наистина ли? Той кимна.
Лъчезарната усмивка на Маги озари цялото и лице.
- В такъв случай, Брейдън МакАлистър, с най-голямо удоволствие ще се омъжа за теб и ще имам много миризливи, палави деца от теб.
Епилог
Два месеца по-късно, Маги стоеше в разгара на своето сватбено тържество с треперещи ръце. Все още не можеше да повярва, че е истина!
Бе прекарала всички тези години в мечта за това, но нищо не можеше да се сравни с реалността.
Пеги, Мери и Сиана бърбореха около нея, поднасяйки своите поздравления.
Но вниманието на Маги бе фокусирано в другия край на стаята, където Брейдън стоеше с братята си и нейните братя, заедно с Конър и Роби МакДъглас, пиеше ейл и се смееше.
Син бе отново облечен като англичанин, а лявата му ръка вече не бе превързана заради изгореното. Ако не бе едва забележимият начин, по който я подкрепяше, никой не би разбрал, че някога изобщо е била наранена.
Конър се втурна между мъжете сякаш се наслаждаваше на тяхното търпеливо снизхождение към младежката му жизнерадост.
Юън се извисяваше над всички тях с мрачно лице, но от време на време Маги улавяше весели пламъчета в очите му, докато си разменяше обиди с Брейдън и Локлан, или разрошваше косата на Конър. А Роби.. все още бе странно да го види с тях. Никой не би предположил, че само преди няколко седмици те бяха смъртни врагове. Не можеше да проумее промяната, която Сиана и бебето й бяха направили със суровия леърд. Но все пак любовта правеше странни неща с хората.
В този момент, всичко в света бе наред и тя бе искрено благодарна за това чудо.
- О, Маги - възкликна Пеги. - Какви красиви обувки имаш.
Маги погледна надолу и видя, че лявата й обувка се подава изпод подгъва на полата й. Меките черни кожени пантофки с мънички розови цветчета, пришити по тях, бяха сватбен подарък от Брейдън.
Усмихвайки се, тя си спомни историята на Брейдън за Инъс и думите му относно обувките й, както и обета на съпруга й, че тя никога повече няма да притежава грозни обувки. - Благодаря ти - отвърна тя на Пеги. След малко Брейдън отиде при нея. Вземайки ръката й в своята, той постави нежна целувка върху кокалчетата на пръстите й.
- Чудех се къде се губиш. - Никога няма да бъда далеч - каза тя. - Не мога да си го позволя, тъй като не се знае, в чие легло е възможно да те открия.
Той се засмя.
- Знаеш много добре, цветенце. Има само една жена, която може да ме задоволи. И като говорим за... - той се наведе и прошепна в ухото
й предложение, от което страните й пламнаха.
- Брейдън! - възкликна изненадано тя. — Никога ли не се засищаш?
- Никога - каза той с дяволит блясък в очите. - Но от друга страна, ти също.
Маги прехапа устни като се огледа наоколо, за да види дали някой друг бе чул думите му. За щастие не, но в сърцето си, тя знаеше истината. Никога не се засищаше, когато ставаше дума за Брейдън.
Точно тогава той й подаде малък квадратен пакет, увит в ярешка кожа. Маги се усмихна докато го развързваше.
Откакто се бяха завърнали от земите на МакДъглас, Брейдън я обсипваше с безброй подаръци. Сребърни брошки, златни огърлици, сребърна четка за косата й. Беше й дал толкова много, че тя не можеше да си представи какъв би могъл да е този най-нов подарък.
Намръщвайки се, тя дръпна опаковката и откри най-меката тъмнозелена тъкан, която някога бе докосвала.
- Това е коприна - каза той в ухото й, докато я придърпваше назад към гърдите си и я прегръщаше през кръста. Облягайки брадичка на рамото й, той я залюля съвсем леко в прегръдката си.
- Смятам да те обвия в нея тази нощ и да те изям.
Бузите й се затоплиха още повече. Локлан заговори от другия край на стаята и всички незабавно запазиха мълчание.
- Знаете ли, когато за първи път чух, че мал-
кият ми брат се мотае из земите на МакДъглас, си помислих, че със сигурност е мъртвец. Никога не съм очаквал той да се върне у дома при нас, камо ли действително да успее да прекрати враждата. А ако някой ми бе казал, че ще се завърне с булка... Е, съвсем сигурен съм, че дяволът в момента проклина виелицата, докато се опитва да намери топлина.
Всички се засмяха.
Роби вдигна халбата си към тях.
- За Брейдън МакАлистър, най-добрият миротворец, раждан някога.
Ченето на Маги увисна, когато всички вдигнаха наздравица за постижението на Брейдън. Той се засмя и прошепна в ухото й: