— Не искаме да ти причиняваме болка — каза мъжът отдясно.
— Но трябва да се разкараш — добави оня отляво. — Не понасяме хора, които си навират носа в икономическите механизми на града.
— Тъй че се измитай с добро — продължи мъжът отдясно. — Ние ще те изпратим до автогарата. Или ония старци може да пострадат, нали разбираш. И то не само финансово.
В този момент Ричър долови някакъв странен, абсурден глас в съзнанието си, сякаш отново беше дете и майка му го съветваше: Не се бий, когато си с нови дрехи. После чу гласа на сержанта от тренировъчния лагер: Удряй пръв, удряй силно, удряй много. Той стегна мускулите на раменете си под якето. Изведнъж се почувства благодарен на жената от магазина, че го посъветва да вземе по-големия размер. Изгледа двамата мъже срещу себе си. В очите му не се четеше злоба — просто насмешливо превъзходство. Направи крачка наляво; те помръднаха в синхрон с него. Пристъпи леко напред, стеснявайки триъгълника. Повдигна ръка и приглади косата си, разрошена от вятъра.
— Я по-добре си вървете по къщите — предложи той.
Двамата нямаха никакво намерение да си ходят по къщите; нито пък той го бе очаквал. Те отвърнаха на предизвикателството, като също пристъпиха леко напред; по-точно не пристъпиха, а просто мускулите им се стегнаха така, че горните части на телата им се понаведоха в още по-заплашителна поза. Достатъчно е да ги изкарам от строя за една седмица, помисли си той. Да им строша челюстите например. По един рязък удар — фрактури на лицевите кости, изместени челюстни стави, може би кратко безсъзнание, после няколко дни да ги цепят главите. Нищо по-сериозно. Той изчака, докато вятърът отново разроши косата му, и вдигна ръка, за да си я приглади. Задържа ръката си; лакътят му беше изнесен остро напред, сякаш го бе осенила внезапна мисъл.
— Вие плувате ли, момчета? — попита той.
Нужно бе свръхчовешко самообладание, за да не погледнат към океана. А пък двамата бяха всичко, но не и свръхчовеци. Те извърнаха едновременно глави като два робота. Той цапардоса мъжа отдясно с лакът, после отново вдигна ръка и посрещна другия, който в това време инстинктивно бе обърнал лице по посока на звука от разбитите черепни кости на приятеля си. И двамата рухнаха като подкосени върху дървения кей; монетите от юмруците им се пръснаха и весело се затъркаляха наоколо, въртяха се в малки сребристи кръгчета, блъскаха се със звън една в друга, докато загубиха скорост и нападаха по дъските. Ричър се изкашля в мразовития океански въздух, докато цялата сцена се възпроизвеждаше като видеоклип в съзнанието му: двама мъже, две секунди, два удара — край на играта. Все още те бива — каза си той. Издиша шумно и попи с ръкав потта от челото си. После се обърна и си тръгна. Прекоси кея, излезе на крайбрежния булевард и закрачи да търси клона на „Уестърн Юниън“.
Бе проверил адреса в телефонния указател на мотела, но той не му бе нужен. Най-близкият клон на „Уестърн Юниън“ Е което и да било населено място на Съединените щати се намира по интуиция. Много е просто. Заставаш на първото кръстовище, оглеждаш се и си казваш: накъде е по-вероятно да бъде, наляво или надясно? Взимаш съответното решение и тръгваш в съответната посока Повтаряш операцията, докато се озовеш в съответния квартал, и твърде скоро откриваш това, което търсиш. В случая пред клона, точно срещу противопожарния кран, беше паркиран голям шевролет събърбан — нито стар, нито съвсем нов, на около две години. Черен, току-що измит и видимо добре поддържан, с тъмни стъкла и три къси УКВ антени, набучени на покрива. На шофьорската седалка се виждаше жена. Той я погледна веднъж, после повторно. Беше русичка и изглеждаше едновременно спокойна и някак напрегната. Освен това беше доста симпатична, дума да няма. Привлекателна малка женичка. Той влезе в сградата и си поиска парите. Сгъна банкнотите, пъхна ги в джоба си и когато излезе навън, жената му преграждаше пътя. Очите й бяха вперени право в лицето му, сякаш търсеха прилика с някакъв предварително запаметен образ. Процедурата му беше добре позната. И преди го бяха оглеждали така.
— Джак Ричър? — запита тя.
Той порови в паметта си, докато се убеди, че е прав. Къса руса коса, хубави очи, които сега гледаха право в неговите, ненатрапчива самоувереност. Все качества, които не се забравят лесно. Само че нея конкретно не я помнеше отникъде. Значи не я бе виждал лично.