Барманът им донесе кафетата върху дървен поднос, окапан с бира. Две черни керамични чаши, малки пластмасови пакетчета с изкуствено мляко, хартиени пликчета със захар. Две евтини лъжички от неръждаема стомана.
— Хората много го харесваха — продължи тя.
— Не беше лош човек.
— Това ли е всичко, което имаш да кажеш?
— От брат за брата това си е направо комплимент.
Той вдигна чашата си и изсипа захарта, млякото и лъжичката от чинийката.
— Пиеш го черно, без захар. Също като Джо — каза Фрьолих.
Ричър кимна.
— Това, с което не мога да свикна, е, че аз уж бях по-малкият брат, а ето, изведнъж съм с три години по-стар от него.
Тя отпи от кафето си. Черно, без захар. Също като Джо.
— Наистина ли никой не се сети за това освен него? — попита той. — Искам да кажа, да използвате външен човек, за да изпитате охраната?
— Никой друг.
— Но тайните служби са сравнително стара организация…
Тя кимна.
— Създадени са със заповед на президента Линкълн, подписана на 14 април 1865 година следобед. Още същата вечер отива на театър и го застрелват.
— Виж ти каква ирония!
— Така изглежда от днешна гледна точка — каза Фрьолих. Само че тогава единствената задача на тайните служби е била опазването на националната валута. Чак след атентата срещу Маккинли през 1901 година са си казали, че трябва някой да охранява президента денонощно, и са се спрели на нас.
— Понеже ФБР се създава чак през трийсетте.
Тя поклати глава.
— Истината, е че ФБР има предшественик. Така наречената Главна следствена служба, създадена пред 1908 година. По-късно, през 1935-а, я преименуват на Федерално бюро за разследване.
— Джо много си падаше по такива исторически подробности.
— Може, но не го знам от него.
— Казвам само, че ако той го е знаел, е щял да ти го разправи.
Той забеляза усилието, с което Фрьолих се опитваше да не се затвори отново в себе си.
— Е, какъв е очевидният въпрос, който се готвеше да ми зададеш?
— След като прибягвате до външно лице за пръв път от сто и една години насам, сигурно има и друга причина освен твоя перфекционизъм.
Тя отвори уста да отговори, но се спря. Докато мислеше какво да му отвърне, Ричър реши, че ще го излъже. Нещо в стойката, в ъгъла на рамото й му подсказа, че няма да чуе истината.
— Аз съм подложена на значителен натиск — каза накрая тя. — Професионален, нали разбираш? Има много хора, които само чакат да оплескам нещо. Така че трябва да бъда уверена в себе си.
Той не отговори нищо. Чакаше подробностите. Всеки лъжец украсява тезата си с излишни детайли, сякаш си мисли, че от това тя става по-убедителна.
— Назначението ми не беше никак лесно — продължи тя. — Жена начело на охраната — това все още е много рядко явление. И при нас, както навсякъде, неравноправието между половете си върви с пълна сила. Особено пък при нас! Някои мои колеги са истински диваци в това отношение.
Той кимна, но не каза нищо.
— Тъй че аз си имам едно наум. И трябва да съм изрядна във всяко отношение. Да съм по-добра от тях.
— За кой вицепрезидент става въпрос? — попита той. — За новия или за стария?
— За новия — отвърна тя. — Брук Армстронг. Новоизбраният вицепрезидент, ако трябва да бъдем точни. Аз бях зачислена към неговия екип още от началото на кампанията, а той е от тези, дето държат на приемствеността. Така че от моя гледна точка изборите бяха не само за президент, но и за това кой да ръководи охраната. При победа на Армстронг оставах начело. При поражение се връщах сред редовите служители.
Ричър се усмихна.
— И какво, гласува ли за него? — Тя не отговори. — Какво ти е разправял Джо за мен? — попита той.
— Казваше ми, че много обичаш предизвикателства и затова ще приемеш задачата. Че няма да се откажеш, ще си блъскаш главата, докато не се справиш. Че си много изобретателен и ще откриеш поне три-четири начина да стигнеш до обекта и че ние можем много да научим от теб.
— А ти какво му отговаряше?
— Това беше преди осем години, мога ли да помня? Тогава бях много по-нафукана от сега. Сигурно съм му казала, че по никакъв начин не можеш да припариш и на километър от обекта.
— А той?
— Той казваше, че същата грешка са правили мнозина преди мен.
Ричър вдигна рамене.
— Преди осем години аз бях във войската. Може да съм бил на петнайсет хиляди километра оттук, затънал до уши в кал.
Тя кимна.
— Джо имаше предвид това. Ние говорехме теоретично, така да се каже.
Той я погледна.
— Но сега, доколкото виждам, няма нищо теоретично в твоето предложение. След осем години си решила да се вслушаш в съвета му. А аз се питам защо.