Те чакаха и се оглеждаха. Ставаше все по-студено; и двамата вече трепереха. Но тишината им помагаше. Изведнъж тя им стана могъщ съюзник. Ричър пропълзя до прозореца, огледа пътя на север, после вдигна картата от пода и се взря в нея. С разтворени като пергел палец и показалец той започна да мери някакви разстояния. Шейсет, сто и двайсет, сто и осемдесет, двеста и четирийсет километра. Бавно, по-бързо, бързо, бавно. Средна скорост шейсет километра в час. Значи общо четири часа.
— Слънцето залязва на запад — каза той, — а изгрява от изток.
— Да, на тази планета поне е така — обади се Нили.
В този момент и двамата чуха скърцането на витото дървено стълбище отдолу. После тихи стъпки по изправената стълба, която водеше към камбаните. Капакът на пода се надигна и в отвора се появи главата на енорийския свещеник, който примигна нервно при вида на картечния пистолет МП5 и автоматичната карабина М–16, насочени отблизо в челото му.
— Ще се наложи да поговорим и за тия неща — каза той. — Едва ли очаквате да съм много доволен, задето сте внесли оръжие в църквата ми.
Застанал на дървената стълба, той приличаше на отрязана глава. Ричър остави своята М–16 на пода. Свещеникът се изкачи още едно стъпало нагоре.
— Разбирам нуждата от охрана — каза той. — Освен това за нас е чест да бъдем посетени от вицепрезидента на Съединените щати. Но в никакъв случай не мога да допусна подобни оръдия на разрушението на това свято място. Редно би било да се допитате до мен, преди да ги внесете.
— Оръдия на разрушението… — повтори замислено Нили.
— В колко часа залязва слънцето? — запита Ричър.
Свещеникът донякъде се смути от тази рязка смяна на темата. Но бързо се окопити и отвърна учтиво:
— Скоро. По тия места доста рано се скрива зад планините. Но днес няма да видите залеза. На запад има облаци. Задава се снежна буря.
— А кога изгрява?
— През този сезон… ами мисля, че малко преди седем.
— Каква е прогнозата за утре?
— Времето ще се задържи същото както днес.
— Е, добре — каза Ричър. — Благодаря.
— Вие ли спряхте часовника?
— Направо щеше да ме побърка.
— Затова съм дошъл. Имате ли нещо против, ако отново го пусна?
Ричър вдигна рамене.
— Часовникът си е ваш.
— Знам, че шумът може би ви пречи…
— Няма значение — каза Ричър. — Още щом залезе слънцето, се махаме оттук. Заедно с оръжията.
Свещеникът се изкачи по останалите стъпала до помещението с камбаните, подпря се на стоманените греди и зачовърка нещо в механизма. Часовникът имаше устройство за сверяване, свързано с друг, много по-малък часовников механизъм, който Ричър не бе забелязал отначало. Беше скрит между големите зъбни колела. Към него имаше лост за сверяване. Свещеникът погледна ръчния си часовник и с помощта на лоста приведе големите стрелки на двата външни циферблата към точното време. Стрелките на миниатюрния циферблат се преместиха едновременно с тях. После той просто завъртя с ръка едно от зъбните колела, то набра инерция и часовникът тръгна. Равномерното дзън-дзън-дзън се възобнови, най-малката камбана заприпява с тънък гласец.
— Благодаря — каза свещеникът.
— Още най-много час — каза Ричър. — После се изнасяме оттук.
Енорийският свещеник кимна, за да потвърди, че е бил разбран правилно, и се провря по обратния път през отвора. Пресегна се и затвори капака над главата си.
— Да не си откачил? — каза Нили. — Ние не можем да напуснем поста си! Те като нищо ще дойдат през нощта. Може би точно това чакат. По тоя път не им трябват фарове.
Ричър погледна часовника си.
— Те са вече тук — каза той. — Или всеки момент ще бъдат.
— Къде тук?
— Сега ще ти покажа.
Той отново извади дъската от капака и й я подаде. После се провря под валовете на часовника и по следващата дървена стълба се изкачи до покрива на камбанарията. Там също имаше капак; той го натисна с рамо и го отвори нагоре.
— Само не си подавай главата — подвикна й той. После се набра на ръце и изпълзя навън, като веднага залегна по корем.
Покривната конструкция на църквата беше абсолютно идентична на тази в Бисмарк. Оловните плочи на изолацията бяха оформени като малка тераска с нисък парапет. В ъглите имаше улуци, а точно по средата — издигнат цокъл за пилона на знамето, ветропоказателя и гръмоотвода. Парапетът околовръст беше висок около метър. Ричър се пресегна надолу и пое дъската от ръцете на Нили. После се отдръпна, за да й направи път. Тя пропълзя през отвора и се просна по корем до него. Вятърът се бе усилил и на открито беше станало непоносимо студено.