Выбрать главу

Ние… знаем… че сте… там!

Ричър изчака трийсет секунди по план. Откъм джипа не последва никакъв отговор. Никакви светлини, никакво раздвижване, никакъв ответен огън. Той отново вдигна карабината, прицели се високо и натисна спусъка: Ние. Далеч вляво Нили отговори: знаем. После пак той: че сте. И пак Нили: там.

Никакъв отговор. За секунда той си помисли, че може да са се преместили в последния момент. Като нищо са сменили тактиката и заели позиция източно от църквата. Наистина, трябваше да са пълни идиоти, за да атакуват срещу слънцето. Той се извърна назад, но не видя нищо освен трескаво палене на лампи в прозорците на градеца. Обърна се отново напред и тъкмо вдигна пушката за стрелба, когато шевролетът изскочи като изхвърлен от пружина от тревата на сто и петдесет метра право срещу него. За миг утринното слънце хвърли златист и сребърен отблясък върху задната му врата и голямата хромирана броня. Тежката машина се оттласна от първата гърбица, прелетя няколко метра във въздуха, после падна върху колелата си и рязко ускори по посока на запад.

Ричър хвърли пушката на задната седалка на юкона, затвори вратата, спря радиото и даде газ направо през гробовете. Помете ниската ограда на гробището и се понесе през високата трева. С остър завой, като едва не я преобърна, той насочи машината на югоизток през убийствения терен. Колата подскачаше през дупки и гърбици, каросерията бясно се тресеше, накланяше се опасно встрани, ресорите жално квичаха. Той пусна едната си ръка от волана, докато закопча колана и се пристегна здраво. Изведнъж високата трева вляво от пътя му се разтвори и Нили се хвърли към юкона. Ричър удари спирачките, тя отвори със замах задната врата и се тръшна на седалката. Той отново даде газ, докато Нили с котешка гъвкавост се провря между облегалките и седна отпред до него. Закопча колана, стисна картечния пистолет между коленете си и се подпря с две ръце на арматурното табло, сякаш се возеше на някакво влакче на ужасите.

— Дотук повече от добре! — извика тя задъхана.

Ричър даде газ и завъртя волана на север, докато пресякоха ивицата отъпкана трева, която шевролетът бе оставил след себе си. Той коригира посоката и даде газ. Влакчето на ужасите беше детска игра в сравнение с терена, по който се носеха. Грамадният джип подскачаше от гърбица на гърбица, четирите му колела се откъсваха за миг от земята, след което тежко падаше обратно само за да отхвръкне отново от следващото препятствие. Двигателят виеше като ранено животно. Воланът се дърпаше и гърчеше в ръцете му и го удряше през палците. Той разпери пръсти и се опитваше да шофира само с дланите си, докато се молеше да не счупят някоя ос.

— Виждаш ли ги? — изкрещя Нили през рева на двигателя.

— Не още — извика в отговор той. — Сигурно са на около триста метра напред.

— Ще разбием колата!

Той натисна газта докрай. Скоростта надминаваше осемдесет километра в час. Деветдесет. Близо сто. Колкото по-бързо караха, толкова по-слабо се усещаха неравностите отдолу. Просто през повечето време колата висеше във въздуха.

— Виждам ги! — извика Нили.

Бяха на двеста метра напред. Шевролетът подскачаше през гърбиците на терена и ту се показваше, ту се скриваше от погледа като някакъв разбеснял се златист делфин. Ричър даде още газ и започнаха да го настигат. Бяха в изгодна позиция, защото предната кола им проправяше път през тревата. Когато бяха вече на стотина метра от шевролета, Ричър леко отпусна газта и запази дистанцията. Двигателят ревеше, окачването скърцаше и яростно тракаше.

— Могат да бягат… — изкрещя той.

— Но няма къде да идат! — допълни тя.

След десет минути вече бяха на петнайсетина километра западно от Грейс и се чувстваха така, сякаш някой ги бе млатил с юмруци. На всяка неравност главата на Ричър се удряше в покрива, ръцете го боляха от схватката с волана. Раменете му бяха като изкълчени. Двигателят ревеше неистово. Единственият начин да задържи крака си върху педала на газта беше пред цялото време да го натиска докрай с тежестта на тялото си. До него Нили подскачаше като парцалена кукла на седалката. Тя вече не се подпираше с ръце на таблото, защото се страхуваше, че ще си строши лактите.