Ричър не отговори. Тишината беше оглушителна. Чуваше се как снежинките танцуват във въздуха, преди да паднат на земята. Накарай го да продължи да говори, каза си Ричър. Накарай го да промени позата си. Но срещна безумния поглед на мъжа и не се сещаше какво да каже.
— Жената се качва с нас на джипа — каза мъжът. — Като приключим с Армстронг, ще се позабавляваме и с нея. Но теб ще те гръмна още сега.
— Не и с тая пушка обаче — каза Ричър. Накарай го да говори още. Накарай го да помръдне. — Дулото е пълно със сняг. Ще ти се пръсне в ръцете.
Настана продължително мълчание. Мъжът пресметна на око разстоянието до Ричър. После свали пушката надолу. Обърна дулото към себе си — само за миг, но един поглед му бе достатъчен. Дулото наистина беше натъпкано със заледен сняг. Моята М–16 е на задната седалка на юкона, помисли си Ричър. Но вратата е блокирана от снежна пряспа.
— Залагаш ли живота си срещу малко киша? — попита мъжът от Бисмарк.
— А ти твоя? — отвърна Ричър. — Затворът ще ти отнесе мутрата. После аз ще дойда да ти набутам цевта в задника. Все едно, че е бейзболна бухалка.
Лицето на мъжа стана мораво. Но не дръпна спусъка.
— Крачка встрани от колата! — нареди той. Още една уставна полицейска команда. Ричър направи една широка крачка встрани от юкона, като вдигна високо крак заради дебелия сняг.
— Още една!
Ричър се подчини. Вече беше на два метра от колата. На два метра от своята М–16. И на десет метра от пистолета, запокитен в дълбокия сняг. Той се огледа. Братът от Бисмарк прехвърли пушката в лявата ръка и с дясната бръкна под палтото си. Измъкна пистолет. Деветмилиметров „Глок“. Черен, квадратен и грозен. Служебен, каза си Ричър. Мъжът освободи предпазителя и насочи пистолета право в лицето му.
— И с това не става — каза Ричър.
Накарай го да говори още. Да се движи.
— Защо?
— Това ти е служебният пистолет. Сигурно си го използвал и преди. Картотекиран е. Ако ме намерят, по балистичната експертиза ще те спипат.
Мъжът постоя няколко мига неподвижно. Не каза нищо. Лицето му беше безизразно. Но накрая прибра пистолета. Вдигна пушката и отстъпи няколко крачки към шевролета. Пушката беше насочена към гърдите на Ричър. Защо не дръпнеш спусъка, а? — подразни го наум той. Да се посмеем малко. Мъжът се пресегна назад и отвори вратата на шевролета. Пусна пушката в снега и със същото движение измъкна отвътре друг пистолет. Стара „Берета“ М9, доста поохлузена и с петна от засъхнала кафеникава смазка. Прегази през снега и отново застана на три метра от Ричър. Вдигна ръка. Освободи предпазителя с палец и насочи дулото към челото му.
— Тоя е еднократен. Не е картотекиран никъде. Гръмвам те и го хвърлям.
Ричър не отговори.
— Е, хайде, сбогом! — прошепна мъжът.
Никой не помръдваше.
— Като щракне — каза Ричър.
Без да отделя поглед от дулото на пистолета, с периферното си зрение той видя лицето на Нили. Забеляза, че тя не разбра напълно думите му, но все пак кимна. По-скоро едва забележимо помръдна клепачи. Сякаш мигна, но не съвсем. Мъжът от Бисмарк се усмихна. Обра мекия спусък. Кокалчето на показалеца му беше побеляло от усилието. После дръпна спусъка докрай.
Чу се глухо щракване.
Ричър се хвърли напред и с един замах на керамичния си нож разряза открай докрай кожата върху челото на мъжа. После хвана беретата за дулото и с рязко движение прекърши ръката му върху коляното си. Блъсна го на земята и се извъртя назад. Нили едва бе помръднала от мястото си, но мъжът от видеозаписа лежеше безжизнен на снега в краката й. От двете му уши шуртеше кръв. В едната си ръка тя държеше пистолета му, в другата — своя „Хеклер & Кох“.
— Е? — попита тя.
Ричър само кимна. Нили отстъпи крачка, за да не се изтръска, насочи пистолета надолу и изстреля три куршума в мъжа от гаража. Дан, дан… дан! Два в главата и един в сърцето, за по-сигурно. Трясъкът от изстрелите отекна в мъртвата тишина; ехото го поде и го понесе над прерията. И двамата едновременно се извърнаха към другия. Мъжът от Бисмарк се олюляваше и въртеше като слепец на място в снега. Кожата на челото му беше разцепена до черепа, очите и цялото му лице бяха покрити с кървава завеса. Ноздрите му бяха изпълнени с кръв, дъхът му излизаше на големи червени мехури през устата. Той пристъпваше от крак на крак като в някакъв странен танц, отчаяно бършейки с ръце кръвта от лицето си, за да може да вижда.
Ричър го погледа известно време. Лицето му беше безизразно. После взе картечния пистолет от Нили, постави превключвателя на единичен огън, изчака, докато мъжът се обърна с гръб, и го простреля в шията — на същото място, където неговият куршум бе улучил Фрьолих. Гилзата описа широка дъга във въздуха и с метален звън рикошира от шевролета, на шест-седем метра встрани. Мъжът се захлупи по лице в снега, който бързо се обагри в червено около него. След трясъка от изстрела тишината ги обгърна като одеяло. Ричър и Нили стояха неподвижно един до друг, затаили дъх, и се ослушваха. Не се чуваше нищо освен едва доловимият звук от падащи снежинки.