— Също като на Джон Малкович…
— Вече обсъждахме това.
— Ами ако тази жена е шампион по карате? Или е преминала специално военно обучение? Би могла да му извие врата с голи ръце като на врабец.
— Ако, ако…
— Ами ако наистина е била въоръжена?
— Да, ама не беше. Нали мина през два метални детектора!
Ричър бръкна в джоба на якето си и извади тънък кафеникав предмет.
— Виждала ли си такова нещо? — попита той.
Предметът приличаше на джобно ножче, дълго около осем сантиметра. С извита дръжка. Той натисна едно копче и острието — кафяво на дребни точки — автоматично изскочи навън.
— Керамика — обясни той. — Принципно не се различава по химически състав от плочките в банята ти. Само дето е по-твърда от всяко друго вещество в природата, освен може би от диаманта. Във всеки случай, много по-твърда и остра от стоманен нож. И най-важното: не я лови никакъв метален детектор. Тази жена би могла да внесе нещо такова и да разпори Армстронг от пъпа до брадата, преди да се усети. Или да му пререже гърлото. Или да го наръга в окото.
Той й подаде оръжието. Фрьолих го пое и внимателно го огледа.
— Произвежда ги една фирма на име „Бьокер“. От Солинген, Германия. Не са никак евтини, но се продават свободно на пазара.
Фрьолих вдигна рамене.
— Е, купил си си скъпо ножче. Това нищо не доказва.
— Това ножче беше в балната зала в четвъртък вечер. Жената от видеозаписа го стискаше с лявата си ръка в джоба, докато се здрависваше с вицепрезидента. Когато го притегли към себе си, острието беше на седем-осем сантиметра от корема му.
Фрьолих се изцъкли.
— Ама ти сериозно ли говориш? Коя е тя?
— Поддръжник на партията. Казва се Елизабет Райт и случайно е от едноименния град Елизабет, Ню Джърси. Дарила е на кампанията четири хиляди долара, по хиляда от свое име, от името на съпруга си и на двете си деца. Цял месец преди това е разпращала агитационни материали до избиратели, в двора си е побила билборд с огромна снимка на кандидатите, а в деня на изборите от домашния си телефон е координирала паралелното преброяване на гласовете в окръга.
— Че защо й е било тогава да носи тоя нож в джоба си?
— Истината е, че ножът не беше точно в нейния джоб.
Той стана от леглото и пристъпи към двойната междинна врата. Отвори своята половина и енергично почука на другата.
— Хайде, Нили!
Другата половина на вратата се отвори навътре и от съседната стая влезе една жена. Беше на видима възраст между трийсет и пет и четирийсет, със среден ръст, стройна, облечена с джинси и мека трикотажна блуза. Тъмни очи. Чаровна усмивка. Стойката на тялото й и начинът, по който се движеше, издаваха превъзходна физическа форма.
— Вие сте жената от видеозаписа — извика Фрьолих.
Ричър се усмихна.
— Моля, запознайте се. Франсис Нили, Ем И Фрьолих.
— Еми? — попита Нили. — Като телевизионната награда?
— Това са инициали — обясни Ричър. — Ем И.
Фрьолих се опули насреща му.
— Коя е тази?
— Най-добрият инструктор в армията на САЩ. Владее далеч над шампионско равнище ръкопашен бой и всички видове източни бойни изкуства, които можеш да си представиш. Аз лично се плаша от нея, пък не съм от страхливите. Двамата се уволнихме от войската горе-долу по едно и също време. Понастоящем работи като консултант в охранителна фирма в Чикаго.
— В Чикаго значи — повтори Фрьолих. — Сега разбирам защо чекът беше изпратен в Чикаго.
Ричър кимна.
— Тя плащаше всички разноски от свое име, защото аз нямам кредитна карта, нито чекова книжка. Както добре знаеш всъщност.
— А какво стана с оная Елизабет Райт от Ню Джърси?
— Аз си купих тези дрехи, с които ме виждаш. С твои пари, разбира се. А също и обувки, и тъмни очила. Издокарах се така, че да приличам на агент на тайните служби. Подстригах се. Започнах да се бръсна всеки ден. Исках да изглеждам правдоподобно. Трябваше ми жена от Ню Джърси, затова в четвъртък изчаках два полета от Нюарк на летището. Избрах си мисис Райт в тълпата от пристигащи, приближих се към нея и й обясних, че съм от охраната на вицепрезидента и че има проблеми със сигурността, така че, ако обича, да дойде с мен.
— А откъде разбра, че е тръгнала за приема?
— Докато си вземаха багажа от лентата, наблюдавах коя с какъв багаж пътува, как е облечена и прочие. Не беше никак лесно. Мисис Райт беше шестата жена, която се опитах да заговоря.
— И тя взе, че ти повярва?
— Служебната ми карта явно я впечатли. Купих си и тази слушалчица за ухото, два долара от магазин за битова електроника. С къдраво шнурче, което да се спуска по врата ми. Наех лимузина „Линкълн“, черна. Изглеждах досущ като истински, повярвай ми. Във всеки случай тя се хвана. Направо се побърка от възторг. Аз я докарах тук, в тази стая, и цяла вечер я охранявах, докато Нили се представяше долу за нея. Да ме беше видяла само как приемам оперативни данни от слушалчицата и шушна команди в ръчния си часовник!