— Аз нямах оръжие тогава — каза Нили. — Исках да проникна през охраната просто така, заради самата идея. Но можех и да нося нещо, в това не се съмнявам. Къде ти, те толкова отгоре-отгоре ме претърсиха, че и базука можех да пренеса.
Ричър стана и пристъпи към шкафа. Отвори едно чекмедже и извади няколко фотографии. Бяха обикновени цветни снимки, десет на петнайсет, каквито се проявяват за един час в експресните ателиета. Вдигна най-горната и я обърна към Фрьолих. На нея се виждаше Брук Армстронг, с глава, оградена като в ореол от емблемата на Нюйоркската фондова борса.
— Нили я е правила — обясни той. — Снимката не е лоша. Може би си струва да я продадем на някое списание, да си избиете част от двайсетте бона.
Той отново седна на леглото и й подаде снимката. Тя се загледа в нея като хипнотизирана.
— Искам да ти докажа, че бях на малко повече от метър от него — каза Нили. — Можех да го пипна с ръка, ако си го бях поставила за цел. Пак щяха да ме гръмнат като Джон Малкович, но какво пък, това е играта.
Фрьолих кимна с побледняло, безизразно лице. Ричър й подаде следващата снимка. Беше правена с телеобектив някъде от високите етажи на сграда; на нея се виждаше Армстронг на стълбите пред борсата, дребна фигурка в средата на група хора. Върху главата му с химикалка несръчно беше нарисуван оптически прицел.
— Сега следва половината — каза Ричър. — Аз бях на шейсетия етаж на една сграда на триста метра от мястото на събитието. В отцепения от полицията периметър, но на по-голяма височина, отколкото им бе заповядано да проверяват.
— С пушка ли беше?
Той поклати глава.
— С парче дърво, издялано във формата и големината на пушка. И с фотоапарат, разбира се. С телеобектив. Но се държах така, сякаш изпълнявам истинска мисия. Разбира се, не исках да ме видят с калъф за оръжие в ръцете, затова поставих дървото в достатъчно голям кашон от компютърен монитор, по диагонал от горния към долния ъгъл, след което просто вкарах кашона в асансьора с ръчна количка, каквито ползват хамалите. Преструвах се, че е доста тежък. В сградата видях неколцина полицаи. Бях със същите тези дрехи, само без фалшивата значка и слушалката. Предполагам, че са ме взели за разносвач от някаква фирма за доставки. В петък, след края на седмичната борсова търговия, финансовият район утихва и сградите са почти празни. Аз си намерих удобен прозорец в една празна зала за съвещания. Прозорецът не се отваряше, така че, ако ми трябваше да стрелям, щеше да се наложи да изрежа част от стъклото. После щях да се измъкна тихомълком, като Едуард Фокс във филма.
Фрьолих кимна с неохота.
— Защо казваш, че това е било половин възможност? — запита тя. — Според всичко, което разправяш, Армстронг ти е бил в кърпа вързан.
— Не и в Манхатън — отвърна Ричър. — Аз бях на близо триста метра от мястото и на двеста метра височина над улицата. По права линия бях отдалечен на около триста и петдесет метра от целта. По принцип това не би трябвало да е проблем, но около тези високи сгради се образуват силни течения и възходящи въздушни потоци, които превръщат всеки далечен изстрел в нещо като лотария. Посоката на вятъра се променя всеки миг. Въздухът покрай фасадите се завихря, топлият се качва нагоре, студеният слиза надолу, така че няма никаква гаранция. Това е добра новина за теб, между другото. Нито един що-годе кадърен убиец не би посмял да стреля от разстояние в Манхатън. Само идиот би се заел с подобна задача, а един идиот и при идеални условия няма да улучи.
Фрьолих отново кимна, този път с известно облекчение.
— Е, слава богу — каза тя.
Значи заплахата не идва от идиот — помисли си той. Сигурно е професионалист.
— Така че забрави за половинката. Заплахите бяха кръгло три. Не мисли повече за Ню Йорк. Вероятността тук беше твърде малка.
— Но в Бисмарк изобщо не беше така — намеси се Нили. — Ние пристигнахме там около полунощ. С редовен полет през Чикаго.
— Когато ти се обадих за музикантите, бях на около километър и половина от теб — добави Ричър. Той й подаде следващите две снимки. — Правени са в тъмното — каза той. — С инфрачервен филм.
На първата снимка се виждаше задната фасада на семейния дом на Армстронг. Цветовете бяха размити и силно изопачени от инфрачервената фотография. Но снимката очевидно бе направена от близко разстояние. Всеки детайл се различаваше съвсем ясно. Врати, прозорци. Фрьолих дори разпозна един от собствените си агенти на пост в задния двор.
— Ти къде беше застанал? — попита тя.
— В двора на съседите — отвърна Ричър. — На не повече от петнайсет метра. Съвсем проста маневра, инфилтрация в тъмното. Стандартна пехотна техника на проникване. Две-три кучета залаяха, но ние ги заобиколихме. Бойците от щатската полиция така и не забелязаха нищо от колите си.