Выбрать главу

Нили посочи с пръст втората снимка. На нея се виждаше предната фасада на къщата — заснета от същото разстояние, в същите размити цветове, със същите подробности.

— Бях на отсрещния тротоар, пред срещуположната къща, в сянката на гаража — каза тя.

Ричър се наведе напред. Тялото му едва балансираше на ръба на леглото.

— Ако трябваше да го ликвидираме, планът щеше да бъде всеки от нас да носи по една карабина М–16 с подцевен гранатомет. Може би плюс още една-две автоматични дългоцевни пушки. Или дори по една картечница М–60 на триножник. Във всеки случай разполагахме с достатъчно време, за да заемем стрелкови позиции. С гранатометите щяхме да изстреляме по една фосфорна граната в прозорците на приземния етаж, от двете страни на къщата, и Армстронг щеше или да се изпържи жив в леглото си, или да скочи през прозореца. Времето на атаката щеше да е, да кажем, четири сутринта. Това щеше да предизвика паника и тотално объркване. Ние щяхме да използваме мелето, за да очистим твоите агенти. Къде ти, ако си го бяхме поставили за цел, можехме цялата къща да нацепим на подпалки. При това най-вероятно щяхме да се измъкнем невредими. На вас нямаше да ви остава нищо друго, освен да ни гоните с кучета в пущинаците. Не казвам, че щеше да бъде приятно, но с малко късмет щяхме още веднъж да ви се изплъзнем.

В стаята настана тишина.

— Не ви вярвам — рече накрая Фрьолих. Тя гледаше втренчено снимките. — Това тук не може да е било в петък вечер. Сигурно сте отишли някой друг път, за да снимате.

Ричър не отговори.

— Така ли е? — настоя тя.

— Я виж това тук — каза той и й подхвърли друга снимка. Беше направена с телеобектив. На снимката се виждаше самата тя, седнала до прозореца в малкия апартамент над гаража, с мобилния си телефон в ръка. Топлинното излъчване на тялото й се бе отпечатало върху емулсията като причудлив ореол в оранжево и пурпурно. Но нямаше никакво съмнение — това беше тя. Изглеждаше толкова близо, сякаш можеше да се пипне с ръка.

— Тъкмо звънях в Ню Джърси — каза тихо тя. — Докладваха ми, че твоите приятели музикантите са си тръгнали доволни.

— Добре — каза Ричър. — Благодаря ти за помощта.

Тя гледаше с невиждащи очи трите снимки пред себе си и дълго време не промълви и дума.

— И така, в балната зала и пред фамилната къща имахме две стопроцентови възможности да го очистим — каза Ричър. — Два на нула за лошите, тъй да се каже. Но хитът беше на следващия ден. Тоест вчера. На митинга пред църквата.

Той й подаде поредната снимка. Беше правена с обикновен филм за дневна светлина от висок ракурс. На нея се виждаше Армстронг да крачи с дебелата си шуба през тревата на църковния двор. Златното есенно слънце хвърляше дълга сянка зад гърба му. Беше заобиколен от тесен обръч бодигардове, но главата му беше открита. Около черепа му с химикалка беше нарисуван оптически прицел.

— Бях в камбанарията — каза Ричър.

— Но църквата беше заключена! — извика Фрьолих.

— Да, в осем сутринта. А аз бях там от пет.

— И претърсена от горе до долу.

— Аз бях горе при камбаните. На последната площадка, зад подвижния капак над стълбата. Бях поръсил черен пипер върху стъпалата. Вашите кучета загубиха интерес и си останаха долу.

— Беше екип от местната полиция.

— Доста мърляво пипаха.

— Аз си мислех да отменя изобщо събитието.

— Трябваше да го отмениш.

— После си казах, че трябва да го помоля да носи жилетка.

— Нямаше да му помогне. Аз щях да се целя в главата му. Беше прекрасен ден, Фрьолих. С ясно небе, слънце, никакъв вятър. Студен, плътен въздух. Истински въздух. Бях на петдесет-шейсет метра от него. Можех да го застрелям в двете очи, едно след друго.

Тя мълчеше.

— И какъв щеше да бъде сценарият, Джон Малкович или Едуард Фокс? — попита тя.

— Щях да прострелям Армстронг и после още толкова от околните, колкото бих могъл да улуча за следващите три-четири секунди. Главно полицаи, но също и цивилни, жени и деца. Щях да се целя ниско, в корема или по-надолу, за да ги раня, не да ги убивам. Това щеше да предизвика тотална паника. Щях да използвам объркването, за да сляза и да се измъкна. Нили ме чакаше отвън с кола; тя щеше да потегли още когато чуеше първите изстрели. Така че, ако питаш мен — Едуард Фокс.

Фрьолих стана и пристъпи към прозореца. Облегна се на перваза и се загледа навън.

— Това е истинска катастрофа — каза тя. Ричър не отговори. — Явно съм подценила амбицията и способностите ти. Не предполагах, че ще поведеш истинска партизанска война срещу него.